ВТОРА ЧАСТ
В околностите на един гръцки храм
ПЪРВА ГЛАВА
Натали бяга
Максим Дютийол и прислужниците се бяха върнали в единадесет часа вечерта. Натали намери Максим силно разтревожен, зовящ я и търсещ я навсякъде с фенер в ръка.
— Е, какво? — извика той. — Какво стана с вас. Тъкмо се притеснявах. И този проклет барон… Значи ви изостави?
Като използва за предлог умората си, тя се затвори в покоите си, без да даде някакво обяснение.
Така постъпи и на другия ден, когато Жанин и Анриет бяха поставени в течение на нещата. Тя въобще не им отговори, още по-малко на Форвил, когато той се върна във вила „Мирадор“, обезпокоен също от инцидентите предишната вечер.
— Вижте, Натали — настоя Форвил, — обяснете какво се случи? Изглежда сте отсъствала от вилата. Къде бяхте? Този индивид насила ли ви отведе? И как успяхте да се измъкнете?
Тя сви рамене и отговори, че е свободна да действа по свое усмотрение.
— Е, добре, Натали, аз пък ще ви кажа каква идея ме е обсебила от вчера вечерта, накара ме да прекъсна пътуването си и да се върна тук. Аз съм убеден, че псевдобаронът е първокласен съучастник на цялата тази банда. Изгубил си паметта, полусъвзелият се граф! Начин да се направи по-интересен! Но вярвайте ми, тази личност е съмнителна и сигурно е във връзка с Жерико. Какво мислите за това, Максим?
— Иска ли питане! — каза последният със сериозен вид. — Направих се на очарован за момент, но само да прикрия съмнението си. Това е типичен безскрупулен авантюрист. И още повече не се доверявам на пътуващи музиканти. Да, всичко това е много съмнително и в такива случаи аз офейквам. Това е моята сила.
На по-следващия ден местните вестници донесоха новината, която засили вълнението и несигурността сред обитателите на вила „Мирадор“ и която можеше да бъде резюмирана в статията, прочетена от Максим на висок глас:
„По-миналата нощ, към един часа, в Ница двама, полицаи на велосипеди при излизането си на кея на Стария замък били привлечени от шума на кавга. Те пристигнали на мястото в момента, когато един човек падал, стенейки на земята, докато другият, нанесъл удара, избягал. Преследван от полицаите, последният скочил в една лодка, пълна с моряци и чийто мотор работел. Под прикритието на нощта лодката успяла да излезе от пристанището и да изчезне.
Що се отнася до ранения, той бил получил удар с нож между раменете и едва дишал. Пренесен в най-близката аптека, той бил разпитан и започнал да произнася задъхани и накъсани фрази, сякаш искал по-бързо да каже, каквото можел. Те били записани набързо в безпорядъка, с който агонизиращият ги произнасял, и по такъв начин била възстановена историята му.
Наричал се Ахмед. Турчин. Преди пет години бил нает в Смирна от един корсиканец на име Бонифас, главен лейтенант на пирата Жерико. По този начин е, взел участие във всички експедиции на бандата и събрал малко пари. Жерико рядко се мяркал, задоволявал се да ръководи операциите отдалеч, като предавал заповедите си на майор Бонифас, както го наричали. — От известно време работите вървели зле. През същата вечер те се добрали с две лодки до подножието на една вила в Естерел, където живеела богата чужденка. Ударът бил добре подготвен и се разчитало на значителна плячка. Както обикновено, майор Бонифас, в компанията на един свой другарка име Людовик и на една италианска певица, дегизирани като пътуващи певци, направил предварителното разузнаване. В осем и половина часа сигналът бил даден. Но изведнъж на терасата на вилата лумнал голям огън и заехтяла тревожно камбана. Тогава нападателите се върнали назад до Ница, където Бонифас трябвало да дойде с влака. Ахмед, ядосан от неуспеха и вероятно пиян, дочакал Бонифас на перона, обвинил го в предателство и му поискал частта си от плячката. Последвало скарване, сбиване и накрая убийство.
«Мошеник — мърморел Ахмедв бълнуването си, — брутален тип… всичко ми взе… мръсник…»
И издъхнал, ругаейки началника си.
През, целия ден — продължаваше статията — се провеждаха разследвания главно в пристанището и по кейовете и съседните селища. Те не дадоха никакъв резултат. Във всеки случай един факт е сигурен: бандата на Жерико се е показала на брега на Естерел. Трябва вече да е известно името на обсажданата вила. Още утре съдии-следователи ще я посетят.“
— Е, какво ще кажете за това, Натали? — извика Форвил след края на четенето.
Максим триумфираше без никаква скромност.