Елен Рок, който започваше да се нервира от тези увъртания, проговори:
— А после?
— А после какво?
— Другото нещо?
— Какво друго нещо?
— Това, дето е свързано с г-н Манолсен.
— Г-н Манолсен ли? Не го познавам.
— Не си ли чувал за един г-н Манолсен, който умрял от слънчев удар преди две години на стъпалата на храма?
— А, Манолсен ли се е казвал? Наистина, спомням си. Този ден отсъствах. Но на другия ден тукашни хора ми разказаха…
— Лъжеш.
Зафирос повтори:
— Отсъствах. Спомням си отлично. Един човек се нуждаеше от мен в Палермо. Мога да го докажа. Имате думата ми на почтен човек, наистина ме нямаше. Това е един от тези материални факти, които ясно решават нещата.
Изречението остана недовършено. Натали, която не го изпускаше от поглед, очаквайки с безпокойство разкритията, се учуди на внезапната му бледност и на сгърченото му лице. Той изпусна слаб стон, после нададе ужасен вик.
— Но какво ми правите? Какво ми правите?
Чак тогава Натали си даде сметка какво ставаше. Елен Рок държеше една от китките на Зафирос и я извиваше с такава сила, че болката ставаше непоносима.
Зафирос падна на колене, молейки:
— Не… това не… не, пуснете ме…
Въпреки всичко Елен Рок не помръдваше и, изглежда, че не правеше никакво усилие, но каква жестокост се четеше на безизразното му лице! Какъв вътрешен бяс разкриваха подутите му вени на челото! Натали, която го беше виждала само като абсолютен господар на чувствата си и слабо интересуващ се от препятствията по пътя му, беше потресена от варварския, вид на този човек и му каза:
— Оставете го. Не допускам подобни начини на действие.
С нечовешко усилие той укроти напрегнатите си мускули и се усмихна съвсем естествено.
— Това е най-добрият начин да се сложи край на глупостите и на лъжите на този чешит. Впрочем целта е постигната, нали, Зафирос?
Той извади от портфейла си банкнота от хиляда лири и произнесе отчетливо:
— Да свършваме. Решен си, нали?
Зафирос се беше решил. Той се беше изплашил и до такава степен се боеше този страшен човек да не бъде отново обзет от гняв, че не изпита никакво желание да се измъкне. Беше готов на всичко, отколкото да изтърпи още едно мъчение, което палачът би му приложил спокойно и без никаква милост. Ето защо прибра банкнотата в джоба си и започна веднага с такава разговорливост и с такова желание да освободи съвестта си от всички злини, с които тя можеше да бъде натоварена, че се наложи Елен Рок да въведе малко ред в приказките му.
— Без излишни думи. Говори за г-н Манолсен.
— Действително, действително — побърза да отговори гръкът. — Само за този добър господин ще говоря. Считам също като вас, че трябва всичко да се знае за него. Толкова по-зле за Бонифас. Що се отнася до мен, тук ми тежи една тайна и аз съм щастлив, наистина щастлив от случая, който ми предоставяте. Най-сетне! Ето…
Задъхан, той продължи по-бавно:
— Ето… Един ден този проклет Бонифас… Защо ли не ме остави да живея в мир?… Този проклет Бонифас отново ме вдигна и ме хвърли по следите на г-н Манолсен по повод, който ми разкри. Приятелят на майор Бонифас, нали знаете, джентълменът, задигнал Летиция Долчи, носел винаги в себе си една реликва, на която отдавал голямо значение… Защо? Не знам. Но е така… „Не може да мине без него — ми каза Бонифас. — Медальон без стойност, но който не би заменил за десет, за двадесет милиона! Чуваш ли, Зафирос, за двадесет милиона. Откраднали са му го и той е убеден, че кражбата е извършена от човек от неговото обкръжение. Ето защо моят приятел джентълмен предлага солидно възнаграждение.“
— Името на джентълмена? — попита Елен Рок.
— Бога ми, не го зная.
— Лъжеш. Става въпрос за Жерико, Жерико пиратът.
Зафирос остана озадачен. Как, по дяволите, това лице беше в течение на всичко, което го засягаше? Изведнъж му просветна и той извика с гняв:
— Анита ме е предала! Ах, тази мръсница! Ако беше още жива, щеше горчиво да се кае!
— Тя вече не е жива. Продължавай! И после?
— После ли? — продължи укротен Зафирос. — Тогава Жерико, защото за него става въпрос и за бандата му негодяи, обеща голямо възнаграждение за този, който разкрие крадеца. Бонифас посочи един от своите наемници, турчинът Ахмед, един от най-злите разбойници. Ахмед беше бит със сопа и накрая призна, че е продал медальона една седмица преди това на г-н Манолсен, когото беше срещнал в Неапол. Веднага Бонифас получи поръчение да възвърне медальона по какъвто и да е начин. Бонифас и аз се впуснахме в преследване. Два пъти в хотела, където пребиваваше г-н Манолсен, се провалихме. Жерико не беше доволен. Накрая, следен от нас, г-н Манолсен взе влака, за да дойде тук. Съшия ден с падането на нощта, Бонифас, придружен, както разказа, от Жерико, му предложил услугите си на водач, но не бил одобрен. На другия ден той ме повика отново. Двамата с Бонифас скитахме около храма, готови да се възползваме от случая, ако се ни представи такъв, ако не — трябваше да нахлуем същата вечер в хотелската стая.