Гръкът не направи усилие да отрича. Само знак с глава и това беше всичко.
— Какво направи с него?
— Продадох го.
Тъй като ръката на Елен Рок се намираше случайно до вече извиваната му китка, той размисли.
— Или поне имах намерението да го продам.
— Добре си направил, че си се отказал. Къде го скри?
— Зад къщата, в стара делва от зехтин под тухлени парчета.
— Заклеваш ли се?
— В честта си.
— Иди да го донесеш!
Подтикнат като от пружина, Зафирос стана и се спусна по склона до коритото на потока. След това го видяха да се изкачва към колибата си и да я заобикаля.
Нито Елен Рок, нито двете момичета допускаха за миг, че е възможно да избяга. Той действаше, сякаш му доставяше удоволствие да изпълнява получените заповеди. Единственото възможно поведение беше именно това. Всяко друго би му донесло ужасни неприятности.
Тъй като се връщаше с още по-голяма бързина и видима веселост, Елен Рок произнесе полугласно и като че ли на себе си:
— Очевидно именно притежанието на тази кутия за реликви е в основата на цялата авантюра. Експедицията в „Мирадор“ е била организирана от Жерико и бандата му, за да си я възвърнат, тъй като от пощенската бележка са узнали, че г-н Манолсен я е изпратил до Натали Манолсен. Това означава, че тази експедиция отново ще бъде организирана.
Развивайки идеята си, когато Зафирос се върна, той му каза:
— Ще запазиш ли тайната?
— Да — обеща другият убедително.
— Съветвам те да го сториш. В случай че бандата бъде предупредена какво се е случило между нас и е нащрек, то това може да е само твое или подпомогнато от теб дело. Тогава ще последва затвор.
Зафирос потвърди:
— Не зная какво става с Бонифас. Той винаги ме намира, без да ме предупреди.
— Толкова по-добре. Носиш ли бижуто?
— Ето го.
Елен Рок го взе и го разгледа. То представляваше диск от потъмнял, остарял и изтъркан метал, приличащ на злато, диск, издут в средата като часовник, чийто ръб беше покрит със скъпоценни камъни — аметисти, ахати и топази, очевидно византийска изработка.
От другата страна се намираше голям, мътен, надраскан и похабен кристал, разцепен като счупено огледало, през който се различаваше нещо да мърда във вътрешността. При разтърсването издаваше глух звук, сякаш затвореното вещество беше втвърден восък или прогнило дърво.
Елен Рок опипваше кутийката за реликви, въртеше я и я претегляше в ръцете си. У него започваше да се поражда странно чувство, което постепенно обземаше цялото му същество. Обикновено това се случва, когато бъде намерен загубен и забравен предмет, докосването до който събужда забравени усещания. Далечен живот се долавяше от материята. Нещо необяснимо избухваше в него.
Така понякога човек го налягат спомени. Не се знае откъде идват. Не се знае дали те са част от действителността или са сънища, стремящи се да оживеят, образи, които са забелязани и чийто проблясък още минава в съзнанието му.
И стана така, че опипвайки медальона, който Натали беше изследвала като него, той направи инстинктивен жест, съвсем неволен и необмислен, стисна го между палеца и показалеца на определено място и по определен начин. Стъкленият диск се отмести и отвори като капак на кутия, освобождавайки по този начин парченцето изгнило дърво или втвърден восък, което се намираше вътре.
Какво представляваше този къс материя, така старателно запазен в продължение на векове, може би?
Талисман? Реликва? Елен Рок си зададе този въпрос полугласно.
Зафирос потвърди, че нищо не знае. Бонифас също нищо не знаеше. Но защо тогава Жерико държеше на него с такова настървение? Защо са му го откраднали? Защо г-н Манолсен го беше купил и изпратил на дъщеря си със заръката да не се разделя с него? И защо бе тази експедиция в „Мирадор“?
Елен Рок разсъждаваше, объркан от тези тайни и може би още повече от тази изключителна загадка, която неговото растящо чувство предусещаше. Пръстите му трепваха при допира с грапавата повърхност на предмета. Очите му не можеха да се откъснат от него.
„Лилия“ се връщаше към Тулон.
Паскарела не пожела да се раздели с майка си и със сестра си. Тя щеше да дойде по-късно и да действа от своя страна. Натали, която беше спала и се беше хранила в кабината ей, излезе от нея към края на деня. Елен Рок, изтегнат на куп въжета или разхождащ се от единия край до другия, не беше напускал палубата.
Наближаваше вечерта. Бреговете на Франция се очертаваха на хоризонта. Погледът на Натали се спря върху високия силует на Елен Рок. Видяла го да действа, а и сега без маска и фалшива куртоазия, тя проникваше все повече и повече в тайната на тази душа и разбираше, че нищо не я интересува извън страстното, болезнено и всеобземащо разследване на неговото минало. Ако е още привързан към нея, Натали, то е, защото тя е била частица от това недоловимо минало и той се надява чрез нея да сложи ръка на загадката, която бяга от него като призрак.