Същото важи и за Паскарела. Италианката не е била и не е негова любовница. Натали не се съмняваше въобще. Също като нея самата той я владееше само за да я използва за проектите си. И двете са инструменти в ръцете му. Забъркани в някогашното му съществуване, те трябваше да го подпомогнат в задачата му като роби, неспособни да разчупят веригите си. Най-силно Натали беше почувствала това състояние на нещата предния ден в Кастелсерано, когато Паскарела оповести намерението си да остане при майка си.
— Така да бъде — беше отвърнал Елен Рок — но ще се присъединиш към нас, чуваш ли, Паскарела. Ние сме далеч от целта. Тук научих само малка част от това, което исках да узная. Всичко ще се разкрие в Париж, и то през следващите седмици. Ти ще дойдеш, Паскарела.
Натали се учуди, че е изпитала едно от тези смътни чувства, които човек не смее сам да признае на себе си, но които го разстройват, очароват и обезпокояват. Дали това беше любов? Или страх от любовта? Не, хиляди пъти не, тя никога не бе обичала Елен Рок. Елен Рок не е от тези, които могат да бъдат обичани. Човек обича живота и тези, които са част от живота. Но той, изглежда, е извън човечеството; това същество, което напразно разпитва за миналото си и по-скоро отблъсква, отколкото да привлича. Той налага инстинктивно, почти брутално подчинение на околните си и ги обърква, а мистерията е онова, който най-вече опиянява и отслабва силите. И ако волята се поколебае, сърцето се бунтува срещу любовта и даже срещу всяко чувство на привързаност или симпатия.
— Хайде — каза тя, като се изправи, — борбата не е свършила. Съдбата ни принуждава да се борим заедно, а също и един срещу друг. Но сега, когато познавам човека, магията е развалена. Аз съм свободна.
ТРЕТА ЧАСТ
Денят 14 юни
ПЪРВА ГЛАВА
Форвил опитва щастието си
Обядът беше весел, поне дотолкова, колкото може да е обяд с пет сътрапезници, от които само един говори, двама слушат и се смеят, а други двама мълчат.
Това ставаше в най-луксозния и най-модерния хотел на „Шан з’Елизе“, „Пари Палас“, в апартамента, нает от Натали Манолсен след завръщането й от Сицилия, т.е. от шест седмици. Сътрапезниците бяха Максим Дютийол, двете му годеници Анриет и Жанин Годуен и Форвил. Разбира се, този, който бърбореше надуто, беше Максим, а двете му годеници се смееха. Натали седеше загрижена. Мълчанието на Форвил беше злобно.
Максим демонстрираше неизтощима буйност, ядеше за четирима, пиеше на екс и не чакаше да му задават въпроси, за да им отговори.
— Дали ще си взема пак от лангустата? Иска ли питане! По-рано, доколкото си спомням, пазех диета — препечен хляб и юфка. Край! Максим Дютийол спира дотук и ще се напива при всеки случай. Хигиена, чист въздух, тотална активност, ето неговия девиз. Спасителят ми ли? Няма дума, това е Елен Рок.
Той вдигна чаша.
— За здравето на Елен Рок, професор по енергия, организатор, и ужас за виновните!
Натали замислено поклати глава за потвърждение.
— Наистина ви е променил, Максим.
— Той направи от мен мъж.
— Докато преди?… — запита Анриет.
— Бях мокра кокошка, изсъхнал плод.
— Истинско чудо! — поде Натали.
— Чудото датира от деня, когато, информиран за приключенията ни в Сицилия, си дадох сметка за собствената ми стойност. С Анриет и Жанин под моя команда аз бях този, който разкри всички следи и осъществи всички концепции на Елен Рок.
— Какъв поглед! — каза Жанин.
— Нечуван! Фотографирам с погледа си всички лица, срещнати на улицата. Щрак! Готово! Мозъкът ми е апарат „Кодак“. Сигнал. Снимка. Пръстови отпечатъци. Записвам всичко безразборно.
— А ние оправяме безпорядъка — отбеляза Жанин. — Аз класирам фишовете.
— А аз — каза Анриет — изготвям досиетата.
— Агенция Максим и Сие — извика Максим. — Частни детективи. Нелегални полицаи.
— А вашият брак с нас двете? — попита Жанин.
— Човек не се жени за подчинените си. Ще ви снабдя със съпрузи. Ето това е. Луксозни съпрузи. За вас, Анриет, джентълмен-крадец, а за Жанин — осъден на смърт. Ах, колко интересен живот!
— И винаги същата цел? — каза Натали.
— Залавянето на Жерико. Може ли да става въпрос за друго с Елен Рок? Жерико пиратът… Жерико разбойникът… Жерико, вашият преследвач.
— Напредват ли нещата?