— Виждате добре, че ме предпазва, бедни ми Форвил. Само името му е достатъчно, за да предотврати нещастното стечение на обстоятелствата… Ах, колко сте комичен! И колко ви е страх!
Той пристъпи към нея, бесен от гняв.
— Страх от този бандит ли? Съвсем не. Но си давам сметка какво представлява той за вас, Натали. Ако сте в опасност, именно него викате на помощ! Неговото име идва на устните ви! И вие се осмелявате да казвате, че ви е безразличен?
Той се задави, гласът му трепереше, а лицето му беше намръщено Натали позвъни.
— А? Какво правите? — извика Форвил…
Смехът й се усили.
— Бъдете спокоен. Не звъня за него. Викам камериерката.
— С какво намерение?
— О, господи, за да ви покаже пътя към изхода.
— О, не правете това — процеди гневно той. Прислужничката почука. Натали се поколеба. Но беше достатъчно да не остава сама и Форвил да го разбере, затова, като отвори вратата, каза простичко:
— Сюзан, телефонирайте в гаража да ми приготвят автомобила за четири часа.
— Добре, госпожо.
На свой ред тя пожела да се прибере в покоите си. Форвил, на пръв поглед по-спокоен, се опита да я задържи.
— Никога няма да ми простите, нали?
Тя отвърна с презрителен жест:
— Защо не? Просто бяхте смешен.
— Значи ще ви видя пак?
— Бога ми, не мога да се ангажирам отсега.
Той настоя:
— Напротив, можете да се ангажирате… Желая да се ангажирате или поне да ми дадете точен отговор, затова ви питам дали ще ви видя пак или не.
— Не — каза тя, оставайки на прага. Той отново се развихри.
— Заради този човек, нали? Заради този клетник?… Почакайте за миг, Натали. Не можем да се разделим така… Не сме си казали всичко, което трябваше.
— Казахме си абсолютно всичко.
— Останете, Натали, в противен случай разговорът отново ще започне, но в по-неблагоприятни за вас условия, кълна ви се!…
— Не се страхувам от вас.
— Защото той без съмнение ви закриля, нали?
— Кой?
Тя затвори вратата под носа му. Той чу шума от превъртането на ключа и от дърпането на резето.
— Ах, толкова по-зле за теб! — промърмори той, като вдигна юмрук, сякаш да счупи дървената преграда. — Не бях съвсем решен да действам. Но толкова по-зле за теб! Сама си виновна за това, което ще се случи.
Тръгвайки, той забеляза снимката на Елен Рок във вестника и си каза:
— Най-сетне, време е да свършим с това. Този мошеник действа в сянка не знам с каква цел и ако не искам да изостана…
Излезе.
Навън чакаха таксита. Той направи знак на шофьора, качи се и заповяда:
— Версай, по пътя за Вил д’Авре.
Таксито потегли. Един млад мъж с каскет, потънал в пардесюто си, който сякаш беше на пост на тротоара, дочу изречението. Той се затича към автомобила, паркиран на съседната пряка, в който се намираше друг мъж.
— Правилно сме отгатнали, че ударът е предвиден за днес, Елен Рок.
— За Версай ли замина?
— Да…
— Всичко е наред. А по кой път?
— За Вил д’Авре.
— Да минем но този през Севр. Ще стигнем преди него.
И барон Елен Рок добави:
— Ах, Максим! Ето една експедиция, която ми харесва! Без да смятаме факта, че това е още една крачка към истината!…
ВТОРА ГЛАВА
Едно!…
Натали винаги изпитваше удоволствие да се срещне с Мюриел Уотсьн, една от малкото й приятелки от пътувания и луксозни хотели. Преди няколко дни тя беше предупредена за скорошното й пристигане в Париж. Сутринта Мюриел й беше позвънила от Версай където бе отседнала в къща на булевард „Дьо Ла Рен“, току-що наета за през лятото.
В четири часа H ата ли се качи в колата си и даде необходимите разпореждания на шофьора. Тя избра трети път, по-дълъг, през Роканкур. Пътуването я отмори. Тя почти не мислеше за заплахите на Форвил, които по-скоро я разсмиваха. В действителност от цялата сцена, впрочем не продължила повече от тридесет или четиридесет минути, тя си спомняше само вика, който изпусна, когато Форвил я държеше в обятията си и беше заплашена от насилническата му целувка. Елен Рок!… Елен Рок!… Ужасът въобще не беше оставил следа у нея. Но този вик още звучеше в ушите й и въпреки че се стремеше да го оправдава като шега или като хитрост, много добре знаеше, че той беше израз на мъчителното й безпокойство и че цялата й надежда в продължение на секунда се вплиташе тези три срички: Елен Рок!…