Той разстла папките си бавно, като се приготвяше да даде подробни обяснения.
— Документ 27. Писмо на г-н Форвил относно крадена открита кола. Документ 28, показание на началника на гаража. 29, инструкции на г-н Форвил за маскирането на автомобила. 30, складирани откраднати гуми. Заповед за опаковане. Заповед за експедиране. Всичко с почерка на г-н Форвил. Тук има петдесет и три неоспорими документа, които са чест за моята кариера.
— Фалшификации! — запротестира Форвил. — Долни клевети.
— Забранявам ви — извика възмутен Максим — да подозирате и един единствен документ от това досие. Аз го съставих със старание, заслужаващо възхищение.
— Фалшификации! — повтори другият.
Елен Рок го хвана за ръката.
— Мълчи. Тези доказателства са достатъчни. И има още петдесет. Взломни кражби, обири, измами, злоупотреба с доверие спрямо г-н Манолсен и след смъртта му — към госпожицата… Подправяне на подпис, отклоняване на средства. И още…
Натали действително страдаше. Без наистина да обича Форвил, тя му беше позволила да я ухажва и не забравяше, че баща й беше одобрил идеята за брак помежду им и беше подкрепил искането на Форвил.
— Привършвайте — каза тя на Елен Рок.
— Да, има още неща — повтори той. — Има писмо, което показва, че Форвил кореспондира с Жерико.
— Какво ви прихваща? — промълви Форвил.
— С Жерико. Ето писмото от твоята свръзка:
„Постигнато е съгласие. Жерико също желае да се срещне с вас. Тъй като идвате да се присъедините към началника си, възползвайте се от възможността и бъдете на мястото на уговорената среща в четири часа след обяд“.
— Ето, гледай, това писмо беше взето от тайното чекмедже на един стар шкаф, в който хвърляш в безпорядък компрометиращите те писма — непредпазливост, за която днес си плащаш. Сега отговаряй.
Форвил не можеше да се противопостави. Избягвайки погледа на Натали, той промърмори:
— Е, и какво? Това какво показва? Може да съм бил в кореспонденция с някой господин, носещ името Жерико или когото са наричали Жерико, за да му се присмеят… Трябва да се установи дали този Жерико е въпросният бандит.
— Писмото е подписано от Бони, което естествено означава Бонифас, Бонифас, черният ангел на Жерико.
— Предположение!
— Така да бъде. Но датата ще ни осветли — каза Елен Рок. — Трети май. И тъй, ние знаем, че г-н Манолсен, твоят шеф, се е намирал в Неапол през месец май на същата година. Не се ли присъедини към него?
— Да — потвърди Натали, — той дойде да прекара осем дни в същия хотел като нас.
— Е, добре! — заключи Елен Рок. — От нашето разследване в Сицилия се разбра, че Жерико е идвал по същото време в Неапол и че се е навъртал около г-н Манолсен. Следващата седмица г-н Манолсен отива в Палермо. Две седмици по-късно умира в храма на Сегеста като жертва на убийство.
Този път Форвил се разбунтува по толкова спонтанен начин, че беше невъзможно да се отрече искреността му.
— А, това не — възкликна силно той… — Не съм замесен въобще в това. Изпитвах силни чувства на привързаност и на благодарност към г-н Манолсен. Той ми беше обещал ръката на Натали и никога подобна ужасяваща идея…
— Фактите са тук — каза Елен Рок.
— Но липсва истината. Да, признавам, имаше проект за среща между Жерико и мен, но той не се осъществи.
— Защо?
— Защото Жерико не дойде на срещата.
— Ти познаваше ли го?
— Не. Не познавах също така и Бонифас. За пръв път го видях в „Мирадор“ и тогава не знаех, че е съучастник на Жерико. С Жерико имах възможност да вляза във връзка благодарение на случайността пр повод общи сделки.
— Съгласен съм — каза Елен Рок — и съм склонен да вярвам, че целта на вашата среща не е била да посегнете на живота на г-н Манолсен. Само че ето, г-н Манолсен е пътувал с чанта бижута. Жерико го е знаел и сте имал намерение да се договорите за кражбата на тази чанта, която г-ца Манолсен е трябвало да занесе в Париж.
Форвил не отговори. Какво представляваше тази презумпция за преднамерен обир пред страшното обвинение в убийство? Той го беше отклонил. Не се противопостави на другото.
Разговорът беше завършен, този разговор, започнал в Париж между Натали и Форвил, и чийто край Форвил изискваше от Натали. Той приключи под непоколебимата воля на Елен Рок. Форвил беше победен и безсилен да продължи злото си дело. Елен Рок държеше в ръка всички необходими оръжия, за да го обезсили и погуби.
— Положението ти във фирмата „Манолсен“ ще бъде ликвидирано по такъв начин, че мошеничествата ти да останат в сянка. Максим ще се заеме с това и ще се разбере с главните чиновници. Максим, имате необходимите документи, нали? Актове, пълномощни? Подпиши, Форвил.