— Никой ли не е идвал по време на отсъствието ми, Сюзан?
— Не, госпожо.
— Вие също ли не сте влизала?
— Не, госпожо.
— Къде бяхте?
— В моята стая от другата страна на коридора и излязох от нея само да отворя на г-н Максим. Да не би госпожицата да е констатирала някакви нередности?
— Бога ми, не — каза Натали, за да не разтревожи момичето. — Абсолютно нищо. Помогнете ми, Сюзан. Ще се облека.
Тя не смееше да остане сама, а безпокойството й беше толкова силно, че накара Сюзан да я придружи до ресторанта.
Там тя бе посрещната почтително с мълчаливо възхищение. Както винаги красотата й, начинът да носи и най-обикновения тоалет, благородството на походката й предизвикваха сензация. Няколко минути по-късно, повдигайки поглед, тя забеляза Елен Рок да влиза от противоположната врата. Носеше строго елегантен фрак, който не можеше да не бъде забелязан. Седна през няколко маси от нея, точно насреща й, и като наклони недоловимо глава, подсказа на Натали да не го поздравява.
Многократно погледите им се кръстосаха и беше очевидно, че Елен Рок искаше да поддържа така контакта с нея. Наистина изведнъж той й посочи с поглед виночерпеца, който обикновено я обслужваше и който отваряше специално за нея всяка вечер бутилка от едно и също вино бордо. Като си спомни веднага предупреждението на Паскарела по телефона, тя насочи вниманието си върху този човек и се убеди от начина на действията му, че бутилката е била вече отваряна. Докато той пълнеше наполовина чашата на Натали, тя го огледа. Полази я тръпка. Това беше спътникът на Бонифас, другият музикант от „Мирадор“, наречен Людовик.
Като се мъчеше да изглежда безгрижна, тя избра един момент, когато Людовик беше с гръб към нея, протегна ръка към съседната маса, остави там пълната си чаша и взе друга, в която наля малко бордо. Людовик остана по този начин с убеждението, че тя е погълнала три четвърти от наркотика. Между другото тя нито за мигне не си помисли, че са й сипали отрова. Беше убедена, че това е някакъв медикамент, който ще я потопи в дълбок сън, когато се върне в стаята си.
Значи бандитите бяха около нея, заговорът беше организиран, позициите бяха заети и ударът щеше да се осъществи на часа, на минутата и при условията, избрани от тях.
Както всяка вечер тя се настани в един фотьойл в хола, пуши цигари и чете вестници. Видя Елен Рок да си отива и се почувства ужасно самотна, толкова самотна, колкото би била на терасата на „Мирадор“, ако той не беше там, за да отблъсне нападението. Тя се запита дали не трябва да предупреди директора на хотела и да се довери на полицията. Но нищо и никой не можеше да спре развитието на нещата освен Елен Рок.
Тогава, събирайки всичките си сили, тя стана и взе асансьора за втория етаж.
Живееше в последния апартамент на края на дълъг коридор, толкова пуст, сякаш никой не минаваше по него. Отвори първо укрепващата преграда, след това двукрилата врата, чийто ключ носеше у себе си, Влезе във вестибюла, обслужващ три помещения: вдясно салона, в средата стаята й, вляво тоалетните помещения.
Натали отвори вратата на салона и сподави вика си на изненада, забелязвайки Елен Рок и Максим.
Цялата опустошена от преживяното, тя още един път в присъствието на Елен Рок изпита чувството на сигурност.
— Ах — каза тя, освободена от задушаващата я тежест, — това сте вие… толкова по-добре!… Но как успяхте да проникнете тук?
Максим веднага прие типичния си вид на важност и непринуденост.
— Ние проникваме, където пожелаем, скъпа приятелко; и мога да ви разкажа как преминахме през тавана. Но никога не искам да учудвам другите и просто ще ви обясня, че от един месец спя в съседната на вашия апартамент стая. През двойната врата, която ни разделя и чиито крила открехвах, аз можех да чувам у вас и да бдя над вашия живот. По този начин дебнех г-н Форвил. И по този начин също преди малко чух разговора ви с Паскарела, а това позвъняване беше предназначено за мен. Грешка в избирането на телефонния номер. Освен това моля ви да отбележите, че резето е дръпнато, а това ни позволи да се вмъкнем.
— Но кой го е дръпнал?
— Вашата вярна камериерка Сюзан, наша още по-вярна сътрудничка. Току-що я изпратих, уж по ваша заповед и както всяка събота, на кино, откъдето ще се прибере направо в стаята си. Следователно няма да се страхуваме от никаква намеса. Свободни сме да действаме, а другите са свободни да действат против нас.
— Те вече започнаха — каза Натали.
— Да, зная, наркотика в чашата с вино. Но вие успяхте да парирате удара.
— Освен това са изпразнили револвера ми, а това показва скорошно нападение.