„Миришеш ми на предателство, Паскарела“ — ми казваше той.
Между другото той подозираше всички. Неуспехът му в „Мирадор“ го беше засегнал силно, а Людовик, който не беше човек, способен да му повдигне самочувствието, не спираше да повтаря:
— Лошото във всичко това, шефе, е, че Жерико не се грижи вече за нас. Аз никога не съм го познавал, защото винаги съм работил само с вас, но по-старите твърдят, че нещата са се развивали другояче, когато лично е ръководел.
— Ще дойде пак — заявяваше Бонифас. — Той иска да се заеме лично с аферата Манолсен и да открие медальо-на. Очаквам го всеки момент.
— Толкова по-добре — подиграваше се Людовик. — Моите уважения, ама той е по-различен от вас, шефе.
Оценките на Людовик отчайваха Бонифас. Те се караха и изливаха всичко върху мен. Сигурно щяха да ме изгонят или той щеше да се премести, за да му изгубя следите, ако не им бях полезна, като пеех с тях в малките кръчми от предградията или като извършвах удари, които по-рано не бих приела. Разбила съм доста ключалки и съм отмъкнала доста сребро. Какво искате? Бях се вкопчила здраво в Бонифас. Само чрез него можех да се запозная е Жерико и да накажа и двамата. А после… а после…
Тя се колебаеше, но все пак завърши:
— А после, още от първата седмица, ето че Бонифас промени мнението си… Нали? Живеехме в съседни мансарди. Виждаше ме всеки ден… Тогава той пожела… както Жерико за сестра ми… пожела да се възползва… Нали разбирате?… Многократно, ако не носех в себе си нож да се защитавам… Ах, какви часове съм преживяла! През нощта не спях… Как страдах! Спаси ме това, че подготовката им напредваше. Планът им беше готов. Тогава, един ден, телефонирах тук в хотела.
— Нищо не съм узнала — каза Натали.
— Не, — отвърна Максим, — аз случайно бях тук, и то сам. Ето защо отговорих и оттогава Паскарела ми телефонира от време на време и ме държи в течение на всичко, което е свързано със заговора, без обаче да иска да се среща с мен… Тя ни насочи по следата на Форвил и ни даде първите оръжия срещу него.
Паскарела поде отново:
— Никога не разпитвах Бонифас, защото въпросите ми щяха да го обезпокоят. Но Людовик го разпитваше, и то настървено, и не спираше да се оплаква от отсъствието на Жерико. Тогава с нежелание и като че ли със съжаление Бонифас отговаряше, а аз от моята мансарда слушах отчаяно. Често той припомняше полугласно някои от техните съвместни подвизи и говореше с гордост за тях. Но понякога, притиснат от Людовик и двамата опиянени от алкохола, той споделяше по-тайни неща, които едва долавях. Така с изненада научих името на този господин, когото видях във вила „Мирадор“, г-н Форвил, и ви изпратих едно писмо от Бонифас до Форвил, написано отдавна.
— Значи писмото наистина е от Бонифас? — попита Максим.
— Да. Бонифас беше накарал Форвил да дойде в Неапол. Двамата с Жерико искаха да се докопат до торбичка с бижута и голям пакет с акции, с които г-н Манолсен не се разделяше при пътуванията си. А после срещата се провали.
— По вина на Жерико, нали?
— Действително. Те трябваше да се срещнат тримата на брега на морето. Но Жерико, отишъл да се разходи по-рано в градината на хотела, останал там два часа.
— Но защо? — попита Елен Рок.
— Е добре, той забелязал г-ца Манолсен да седи близо до басейна и да, се забавлява, като къса цветя и плете венци.
— И тогава?
— Тогава той се забавил там, като забравил за срещата. А после отказал да се занимава с аферата, като не искал да ограби бащата на момичето, на което се е възхищавал.
Настъпи мълчание. Натали и Елен Рок разменяха по един поглед. Елен Рок каза на Паскарела:
— Съвсем сигурна ли сте? Жерико видял ли е г-ца Манолсен до басейна?
— Нищо чудно — отбеляза Натали. — Аз сядах там всеки ден.
— Действително — отвърна той глухо и Натали до него беше единствената, която го чу, — действително, има толкова съвпадения!… Аз бях също там, и ние може би сме се възхищавали от вас недалеч един от друг, когато сте си слагала венеца от цветя… Колко странно! Жерико и аз едновременно поразени от една и съща миловидна картина!
И като повиши тон, запита:
— Все пак, въпреки отказа си и добрите си решения Жерико е преследвал г-н Манолсен. Г-ца Манолсен се е завърнала в Париж, а Жерико заедно с Бонифас и Зафирос е отпътувал за Палермо.
— Да — каза Паскарела, — защото на всяка цена искаше да си възвърне медальона, откраднат му от един от неговите хора, турчина Ахмед. И тъй, в същия ден, когато г-н Манолсен отпътувал, Жерико разбрал, че бижуто е откупено от него.
— Така да е, но възхищението му от г-ца Манолсен не му е попречило да издаде заповед за убийство.