— Не се ли лъжеш? Някои подробности могат да имат значение. Например името на Жерико?… Дали това е истинското му име?
— Не вярвам — каза Паскарела.
— Но той не може да го е използвал пред лица, които не са му съучастници?
— Наистина. Той караше да го наричат г-н Льопренс (Принцът). И по този повод си спомням — според Бонифас той е истински принц. Жерико му го е признал, твърдейки, че е от стар благороднически род и че е живял в стар замък в Бретан. Но в действителност между Бонифас и Людовик е ставало въпрос само за угризенията на Бонифас. Той не може да си прости убийството на Жерико. Жерико остава за него нещо изключително, което го покорява още с надмощието си. Той го обожава и се страхува от него. Вижда призрака му навсякъде през нощта и даже през деня — ужасен призрак, чиито проклятия чува и който идва да му отмъсти, като на свой ред го удари по главата.
— Ти си измисляш, Паскарела, ти сънуваш…
— Не, кълна ви се.
— Значи те наистина са го зашеметили?
— Да.
— И са го вързали на един отломък?
— Да.
— И са го изоставили в открито море?
— Да.
— Но на коя дата? — извика Елен Рок, все повече възбуден. — Ти не каза датата…
— Пет седмици след смъртта на г-н Манолсен.
— Пет седмици ли? Значи към края на юни?
— Точно на 30-и.
— На 30 юни — повтори Елен Рок.
Млъкна. Изчисляваше наум. 30 юни… а на 6 юли са го прибрали при нос Антиб… седем дни след това… Седемте дни, от които един отломък се нуждае да преплува от бреговете на Сицилия до тези на Франция…
Елен Рок подпря лакти на коленете си, с юмруци, допрени до слепоочията. Натали изведнъж се ужаси от силата на светлината, която ги обливаше, и изгаси трите крушки. Остана да свети само една лампа, закрита от абажур.
Развълнуван, Максим пожела да наруши тишината и каза:
— В края на краищата това е много мътна история и не заслужава да си губим времето с нея. Вниманието ни трябва да се насочи единствено към тази вечер. Паскарела, след като Жерико е умрял, тогава не виждам защо ни събра.
— Защото Бонифас ще дойде.
— Е и?
— За мен сега Бонифас е този, който погуби сестра ми. За вас не е ли той убиецът на г-н Манолсен? Чрез него може да се узнае истината… и на него единствен да се отмъсти.
— Имаш право, Паскарела — каза Елен Рок, повдигайки глава. — И ти потвърждаваш, че ще дойде тази вечер?
— Да.
— Какъв е планът му?
— Най-накрая научих, че Людовик от две седмици е виночерпец тук и че…
— Людовик не е ли познавал Жерико?
— Не. Той е работел за Жерико, но отдалеч — като информатор и при подготовката на експедициите. Именно Бонифас по-късно го е прибрал при себе си. Следователно Людовик, след като се е наел тук, е следил г-ца Манолсен и е проучвал всичките й навици. Той даже е успял да проникне тук, в тоз апартамент, и знаейки, че камериерката ходи всяка събота на кино, е предвидил удара за тази вечер.
— Което ще рече?
— Което ще рече, че ще въведе Бонифас в хотела, ще го прекара с помощта на асансьора за прислугата до малкия коридор, свързан с главния коридор срещу този апартамент. Людовик ще вземе ключа от офиса, където има копия от всички ключове, и ще остане в асансьора, готов да отведе Бонифас веднага щом той успее да си възвърне медальона.
— Става въпрос само за медальона ли?
— Да.
— Разбрали ли са се за някакъв час?
— Точно за единадесет часа и четиридесет минути. Той погледна стенния часовник, а след това и своя.
— Значи след петнадесет минути. Добре. Каква е твоята идея?…
— Да ви предам Бонифас, тъй като имаме възможност да го хванем в капана. Не ме интересува какво ще направите с него. Вие сте господарят.
— Ами ако го пусна?
Тя измъкна от корсажа си острието на малък кинжал.
— Ще си плати вместо Жерико — каза тя спокойно. — За мен той е едновременно Бонифас и Жерико.
Елен Рок придърпа Максим в неговата стая. Изглежда го беше обзело трескаво очакване.
— Имате право, Максим, всичко това е много мътно и без съмнение незначително. Има очевидно съвпадения:… почеркът… ударът по главата… отломъкът… и после всички объркани спомени, разбуждащи се у мен… Но в края на краищата нищо точно… Нали това е и ваше мнение, Максим? — каза той, но всъщност не очакваше неговия отговор, а сам си придаваше увереност.
След това довърши:
— Впрочем, ще получим потвърждение от Бонифас. Това потвърждението знам предварително. Все пак има неща, които се нуждаят от обяснение. Бонифас е познавал Жерико. Ще ни осведоми за този човек и аз ще узная какви са били връзките между него и мен. Ах, най-сетне ще зная.
Той обикаляше помещението и повтаряше, размахвайки ръце:
— Ще зная!… Може би Жерико ме е познавал!… Ще узная!… Ще узная! Какво опиянение!… Да зная!… Да зная!…