Выбрать главу

— Какво искате? Паскарела смяташе, че е разбрала че замъкът, в който е отгледан Жерико, се е наричал Плувен… или нещо такова… Направих списък. Но си мисля, че и този път усилията ни са напразни.

— Да си ходим оттук. Тези руини навяват тъга…

— Както всички руини — отвърна Максим.

Той огледа колекцията, повъртя в ръце някои оръжия, после хвърли последен поглед върху работната маса. Тъкмо щеше да се откаже от проучванията си, когато изведнъж извика: „Ах, това е много любопитно, Натали. Не съм очаквал подобна находка!“

— За какво става дума? — каза Натали, учудена от вълнението му.

— Вижте — каза Максим — тази разтворена книга!… Вижте заглавието!… И в полето тази бележка с червен молив…

Тя се приближи бързо. Но едва прочела първите думи на цитата, тя отскочи назад.

— „Корсарят“!… Ох, да тръгваме, Максим… Той е тук… това е сигурно… Как бихте могъл да допуснете?…

Той обясни:

— Но не, Натали. Елен Рок е в Париж. Видях го пак в деня, когато тръгвахме.

— А тази книга?…

Тя не искаше нищо да слуша. Повлече Максим с такъв ужас, сякаш Елен Рок й се беше явил, и те излязоха в градината, а после напуснаха владението.

Автомобилът на Натали чакаше на триста стъпки оттам, на края на гората. Тя каза на шофьора:

— Връщаме се в Брест. Бързо. Искам да взема влака за Париж… или влака за Нант… не зная… Побързайте.

Две седмици след събитията, които я бяха разтърсили така силно, Натали помоли Максим да организира това пътуване в Бретан. Тя не можеше да се откаже да вярва, че Елен Рок е Жерико. Разумът и логиката й се прекланяха пред тази действителност, неоспорима поради многото факти. Но инстинктът й се бунтуваше. Тя искаше повече яснота. Търсеше очевидността и признанието на фактите.

От нейна страна това не беше проява на слабост или подлост, а още по-малко на онова желание за отмъщение, движило Паскарела и което, напускайки я във върховния момент, остави италианката без сили, ридаеща на колене пред този, когото обичаше. Не. Тя искаше да знае, просто да знае дали Елен Рок, т.е. Жерико, беше убиецът на баща й и дали имаше право да се отдаде на тази омраза, чиято ярост чувстваше в себе си.… Ето защо, веднъж завърнали се в Брест, Максим не изпита никаква трудност да я задържи.

— Не искам от вас да се срещате с Елен Рок и много добре разбрах объркването ви. Но следата е сериозна. Върнете се в Париж, ако това ви устройва, но първо ме изслушайте. Защото от петнадесет дни насам ние живеем, или по-скоро вие живеете в такова вълнение, че не можете да кажете една разумна дума и да развиете един разумен довод. Щом произнеса името Елен Рок или Жерико, и вие сте готова да припаднете. Детинщини! Напротив, трябва да ви говоря за Елен Рок и да ви кажа в какво физическо и морално състояние е в момента.

Натали слушаше. Максим се зарадва и продължи:

— Физически е много добре. Закален човек като него реагира веднага. Морално? Е, тук беше тежко. В продължение на два дни д-р Шапро, който за щастие беше в Париж, и аз се редувахме до него, тъй като се страхувахме от някое отчаяно действие. Това, което ни успокои, е, че на третия ден той ни изгони. Беше спасен.

Максим пое дъх.

— Спасен, но сломен. Тогава му беше хрумнало да се предаде като затворник. Щом другите са престъпници — повтаряше той, — какво съм аз самият? И ако желанието ми е било да ги предам на правосъдието, не бива ли пръв да се предам? — А после… после не ставаше повече дума за това. И малко по малко видяхме животът да се завръща у него, докато някои елементи от миналото му възкръсваха. Колкото и мълчалив да беше, някои фрази му се изплъзнаха и разкриха, че потокът на спомените отново потича. Сега той различава без никакво съмнение голяма част от съществуването си. Той се преоткрива. Повдига тази, после онази завеса. И скоро ще види всичко наведнъж. Спомените от детството му ще нахлуят. Ще узнае истинското си име. И ако това име е Плуванек, в което съм убеден, той ще дойде в замъка Плуванек, където спомените от детството му ще го излекуват напълно — така твърди д-р Шапро. Но той не е достигнал до този момент и няма да го достигне до няколко дни. В такъв случай защо да не се възползваме от случая да продължим нашето разследване докрай?

Младото момиче замълча, но не отпътува.

На другия ден Максим се свърза по телефона с Елен Рок. Следователно той не беше напуснал Париж.

Натали изчака още един ден, после се остави да бъде убедена и те се завърнаха в Плуванек. От предпазливост оставиха колата в гората и се приближиха по пътеката, от която се разкриваше цялата купчина руини. Вървейки, Максим говореше:

— Имайте ми доверие, Натали. Всичко се прави в пълна тайна, а това е необходимо за успеха на плановете ми, Елен Рок не знае откъде съм му телефонирал. Той не знае къде сте вие, къде съм аз, нито пък знаят Жанин и Анриет, не знае и докторът. Бонифас и Людовик след неуспеха на удара се укриват. Накрая разбрах от сигурен източник, че Форвил е отплувал за Америка. Следователно сме спокойни.