— Не си струва труда — каза Елен Рок, — изгубих битката.
На признанието на барона за загубата Форвил отвърна с възгордяване.
— Изгубих — казваше човекът, от когото той се боеше най-силно на света. Победител по всички линии, Форвил се наду от важност и от суетност и протегна ръката си до краен предел.
— Оръжията ти!… — заповяда той. — Веднага… Хвърли ги на земята…
Елен Рок сви рамене и седна спокойно.
— Нямам такива. Нали не се съмнявах, че си се съюзил с Бонифас и че сте ми подготвили засада?
Другият пристъпи полека с насочен револвер. Искреността на Елен Рок го изкарваше извън търпение. Лицето му се изкриви в ужасна гримаса и той изломоти:
— Свършено е с теб, човече! Ще вървиш откъдето ти заповядам, иначе ще стрелям. Чуваш ли, измет? Нищо не може да ме спре да те пречукам като куче, ако не приемеш условията ми.
— Какви са те? — каза Елен Рок.
— Първо досието!… Никакъв шантаж повече срещу мен!… Искам пълната си свобода!… Никакво възможно разкриване… И на това отгоре петстотин хиляди франка.
— Това ли е всичко, което искаш? — попита Елен Рок.
Форвил удари с юмрук по бюрото и извика гневно:
— Петстотин хиляди франка! Това е моята сума!… Петстотин хиляди…
Майор Бонифас се беше приближил и, обзет от внезапен световъртеж при огромната сума, крещеше едновременно с Форвил:
— Петстотин хиляди франка за всеки! Нито петак по-малко! Това е моята част! Достатъчно си ме грабил, докато бях на твоя служба!… Петстотин хиляди франка!
— В злато ли? — присмя се Елен Рок.
— В злато! — повтори глупаво Форвил, опиянен от триумфа си и неосъзнаващ добре какво приказва.
— Хайде — каза Елен Рок, ставайки, — виждам, че и двамата дрънкате несвързано и че няма да се измъкнете без помощта ми.
Форвил се ужаси при гледката на изправения пред него висок силует на Елен Рок и, като го взе на прицел с револвера си, нареди на Бонифас:
— Махай се! Върни се при Натали и ако мръдне, й прережи гърлото на тази кукличка.
Бонифас бързо изпълни заповедта и вдигна камата си над младото момиче, докато Форвил повтаряше:
— Петстотин хиляди франка! Два чека за петстотин хиляди франка!… С гаранция от Натали!… А, нали се разбираме така, Натали, ще се закълнеш ли?… И ще ми бъде върнато досието… Не ли? Ти казваш не, Елен Рок? Удряй, Бонифас! Удар в гърлото…
Елен Рок каза спокойно:
— Нито дума, госпожице… Не мърдайте и не се бойте от нищо.
— Удряй, Бонифас. Аз ще стрелям.
Дулото на броунинга се допираше в лицето на барона:
— Да или не, Елен Рок? Без големи приказки! Но и не да мълчиш. Да или не?
— Не.
— Тогава ще стрелям… Бонифас, готов ли си? Броя до три…
Той преброи бавно.
— Едно… две… три…
Елен Рок не помръдваше. Натали, заплашена от ножа, съвсем бледа, но изправена и неумолима, с прикован в Елен Рок поглед също не помръдваше. Изминаха няколко секунди. Никакъв изстрел.
— Хайде де — пошегува се Елен Рок, — да не се е повредил? Да не ви е шубе, вас двамата?
Зачака. Форвил и Бонифас изглеждаха вкаменени в позите си на убийци. Баронът направи жест към Бонифас.
— Остави г-ца Манолсен на мира и й подай стол.
После, обръщайки се към Форвил:
— И ти също недей да се мориш, Форвил. Изпусна мига, момчето ми. Изстрелвайки двата заряда на пушката си, ти изчерпа цялата сила, на която си способен. Не ме уцели. Толкова по-зле за теб! Свършено е. Тези неща не се правят на два пъти.
Форвил отстъпи, за да поеме дъх. Разделяше ги една маса. Елен Рок се подпря на нея с двете си ръце и произнесе бавно, с поглед, прикован в очите на противника:
— Няма да получиш и петак… и няма да си получиш досието. Когато човек държи в ръцете си подлец като теб, той не го изпуска! Досието е на сигурно място. Ако ме беше унищожил преди малко, утре, вдругиден правосъдието щеше да е по следите ти. Тогава защо да го правиш? Сега завършвам. Това е втората ни среща. Тя няма да свърши като тази във Версай. Ще изхвърчиш по стълбите с главата напред.
Форвил потрепери от унижението. Той заобиколи масата и застана пред Елен Рок, за да може по-добре да го предизвика:
— И може би ти ще ме изхвърлиш навън, така ли? — каза той, опитвайки се да говори със същия подигравателен тон като противника си.
— Защо да се цапам? — отвърна последният. — Имам хора за тази работа.
— Повикай ги.
— Няма нужда. Те са тук.
Форвил плъзна поглед към Бонифас и Людовик.
— Ти си луд — каза той.
— Ха, ха, започваш да се безпокоиш.
— Аз ли?
— Богородице! Ти чувстваш, че спечелих партията!
— Наистина!
— Бога ми, и то без насилие, миролюбиво.
— Какво ми пееш пък сега? — каза другият, явно чувстващ се неудобно.