Тя си припомни бурното родословие на господарите Плуванек. Мислеше си също, потръпвайки, без страх от това, което може да му се случи, че този човек беше Жерико. И си припомняше стиховете на поета: „Как можеше така да печели доверие? Това се дължеше на властта на мисълта, на магията на душата. Той моделираше по свое желание духа на другите…“