Потрепери при това предположение, но така или иначе бе факт, че преди той да се завърне, те просто бяха бълбукали весело. Може би дотогава не бяха направили нищо, защото не знаеха какво. Веднага след завръщането му бяха разбрали какво се иска от тях и го бяха сторили.
На вратата се позвъни и той отиде да отвори.
Беше Тони.
— Здрасти, вуйчо! — каза. — Оставил си пижамата си у нас и ти я нося. Нагласил си я на леглото и си забравил да я прибереш.
Подаде му пакета и едва тогава забеляза промените в стаята.
— Какво се е случило, вуйчо? — извика той. — Та ти наистина си разтребил!
Пакър поклати глава.
— Случи се нещо странно, Тони.
Племенникът огледа жилището с възхищение и удивление.
— Голяма работа си свършил.
— Не я свърших аз, Тони.
— Да де, платил си на някого да я свърши, докато бе у нас.
— Не. Работата бе свършена тази сутрин. Ей това нещо там я свърши — Пакър кимна към кошчето.
— Не си с всичкия си, вуйчо — твърдо рече Тони. Откачил си.
— Може и така да е, но работата я свърши именно кошчето.
Тони отиде до кошчето, посегна с пръст и докосна жълтата материя.
— На пипане е като тесто — съобщи. Изправи се и погледна Пакър.
— Нали не си правиш майтап с мен? — попита.
— Нямам представа какво е това нещо — рече Пакър. Не знам как и защо го направи, но това е самата истина.
— Вуйчо, тук има нещо.
— Не се и съмнявам.
— Нямам това предвид. Възможно е това нещо действително да се окаже велика работа. Нали казваш, че то работи вместо теб?
— Не знам как го прави, но го прави. Има чувство за ред и върши работата, която ти е необходима. Сякаш те разбира — предвижда това, което искаш да направиш. Нищо чудно да е някакъв мозък с огромни пси способности. Онази вечер разглеждах един плик с жълти марки, и…
Пакър набързо му разказа случилото се. Тони го слушаше със замислен вид, отвреме-навреме пощипвайки брадичката си.
— Ясно, вуйчо, хванахме го. Не го знаем какво е и как работи, но нека си го представим в действие. Да си представим кофа с това нещо в една канцелария, в голяма многолюдна канцелария. То ще постигне ефикасност, каквато човек не е виждал. Ще сортира и класифицира всички документи и то така, че да включва и най-новата документация. Нито един документ няма да се изгуби. Всичко ще се намира точно там, където трябва да бъде и ще може да се открива за секунди. Щом началникът или някой друг поиска определена преписка — хоп, веднага му е на бюрото. Та подобна канцелария само с една кофа от това нещо може да се отърве от всичките си деловодители. Обществената библиотека ще функционира въобще без персонал, но най-голяма полза от тези същества ще извлече големият бизнес — промишлените и транспортни компании, застрахователните дружества. Пакър поклати объркано глава.
— Може и да си прав, Тони. Може и да се получи, но кой ще ти повярва? Кой ще ти обърне внимание? Цялата работа е много фантастична. Хората направо ще ти се присмеят.
— Ти остави това на мен. Нека бъде моя грижа. С тази страна на бизнеса ще се заема аз.
— А, значи ще го превърнем в бизнес?
— Имам приятел, който ще ми помогне — продължи Тони, който винаги имаше някакви приятели. — Човекът има офис, където бихме могли да изпробваме една кофа от това нещо.
Изведнъж придоби делови вид.
— Имаш ли някаква кофа вкъщи, вуйчо?
— В кухнята би трябвало да има. Провери там.
— И телешки бульон, нали го бе залял именно с телешки бульон?
Пакър кимна утвърдително.
— Трябва да е останала още една консерва.
Тони се почеса по главата.
— Вуйчо, нека да изпипаме нещата както трябва. Преди всичко ни трябва надежден източник на спори.
— Имам още пликове с такива марки. Може да залеем някои от тях.
— Не — възрази Тони. — Нека ги запазим като резерв. Имам чувството, че ще е най-добре да получим нови кофи с веществото като използваме това, с което вече разполагаме. Само да го захраним с още бульон…
— А ти откъде знаеш…
— Вуйчо, допускаш ли, че си успял да откриеш точното количество бульон, необходимо на спорите от онази марка, за да запълнят цялото кошче?
— Как да ти кажа…
— Виж, това вещество притежава разум. То знае какво прави. Създава си правила за поведение и ги спазва. Има чувство за ред и живее съобразно него. Даваш му кошче за боклук и то заживява в границите на това кошче. Стига до върха и спира. Е, прелива лекичко, но само колкото да закрепи кошчето за пода. И толкоз. Не прелива. Не изпълва цялата стая. Значи притежава чувство за дисциплина.
— Може и да си прав, но това все още не обяснява…
— Само за миг, вуйчо. Гледай.