Купичката с бульон бе донесена лично от вдовицата Фоши. Тя се настани на леглото, придържаше главата му и гальовно го успокояваше, докато го хранеше с лъжица.
Всичко това беше страшно смущаващо.
Но накрая се сдобиха с това, което им трябваше.
След като вдовицата го нахрани, купичката остана наполовина пълна с бульон и тя им я остави, като каза, че клетият човек може да има нужда от него.
Бе почти три часа следобед, времето, в което вдовицата Фоши пристигаше с бульона.
Пакър се отдаде на приятни мечти.
Някой ден щеше да спука Тони от бой. Той бе виновникът за цялата тази история.
Всеки божи ден, от шест месеца насам, вдовицата идваше с бульона и сядаше на приказка с него, докато той се насилваше да погълне една купичка. Най-лошото бе, че трябваше да се преструва, че му е много вкусно.
Тя винаги бе в много приповдигнато настроение. Откъде го взимаше? Toujours gai. Също като онази смахната улична котка, за която един древен писател бе измислил някакви глупави стихове.
Бульон с чесън, помисли си той. Боже мой, кой е чувал за телешки бульон с чесън? Та това е нецивилизовано! По специална рецепта, беше се похвалила тя. И наистина, тъкмо чесънът се бе усладил на жълтите спори. Именно той бе хранителната съставка, пробудила ги за живот и размножаване.
А може би чесънът от бульона бе полезен и за него.
От дълги години не се бе чувствал така добре. Бе забелязал, че походката му е станала по-пъргава, а и по-малко се уморяваше. По-рано си подремваше през деня, а сега следобеден сън вече не му бе необходим. Работеше много повече отпреди и ако се изключеше вдовицата с нейния бульон, можеше да се смята за щастлив човек. Да, за много щастлив човек.
Щастието му нямаше да секне, стига Тони да го оставеше да се занимава с марките си. Нека с „Ефикасност ООД“ се оправя малкият хитрец, та нали той бе настоял за тази работа. В интерес на истината, се справяше добре с нея. Той бе успял да сключи договори с множество фирми — застрахователни, агенции, брокерски къщи и какви ли още не. Не след дълго, бе обещал Тони, нямаше да остане фирма от който и да е отрасъл, която да не потърси услугите на „Ефикасност ООД“.
Позвъни се и той отиде да отвори вратата. Навярно това бе вдовицата Фоши с неизменния бульон в ръце.
Не беше тя.
— Вие ли сте господин Клайд Пакър? — попита човекът, застанал на вратата.
— Да, господине — отвърна Пакър. — Заповядайте.
— Казвам се Джон Грифин — рече човекът, след като седна. — Представлявам Женева.
— Женева? Правителството?
Човекът показа служебното си удостоверение.
— Много добре — каза Пакър с известна студенина в гласа, тъй като не бе особен почитател на правителството. — С какво мога да Ви бъда полезен?
— Ако не се лъжа, вие сте старши партньор в „Ефикасност ООД“.
— Предполагам, че съм.
— Как така предполагате? Нима не сте наясно с това?
— Не съм сигурен. Имам дялово участие, но не знам дали съм старши партньор. Оставил съм Тони да се занимава с цялата тази работа.
— Вие и вашият племенник единствени собственици на фирмата ли сте?
— Да. Запазихме си я за нас. Не сме канили други хора.
— Господин Пакър, от известно време правителството прави опити да започне преговори с господин Кампър. Той нищо ли не ви е казал за това?
— Нищо — отвърна Пакър. — Посвещавам времето си на пощенските си марки и не му позволявам да ме безпокои.
— Ние се интересуваме от услугите на вашата фирма — каза Грифин. — Опитахме се да ги купим.
— Та това е най-лесното — каза Пакър. — Плащате си и готово.
— Боя се, че не ме разбирате. Господин Кампър настоява да сключим отделен договор за всеки офис. Така би се получила ужасяващо голяма сума…
— Която си струва да заплатите — увери го Пакър. Това е добра инвестиция.
— Не е справедливо — отсече твърдо Грифин. — Съгласни сме да сключим договори за всяко отделно ведомство. Нека отбележа, че и това само по себе си представлява доста голяма отстъпка от наша страна, като се има предвид, че правителството има право да сключи с дадена фирма един-единствен договор за услуги.
— Вижте, трябва ли да ме занимавате с това? — понечи да протестира Паркър. — Аз нямам отношение към управлението на фирмата. Оставил съм тази работа на Тони. Ще трябва да се разберете с него. Имам доверие на момчето, защото разбира от бизнес. Мен „Ефикасност“ въобще не ме интересува. Интересуват ме само марките.
— Чудесно — оживи се Грифин. — Точно по този въпрос бих искал да поговорим.
— Моля?
— Идеята е следната — започна Грифин. — Правителството ежедневно получава стотици хиляди марки в своята кореспонденция. Забравих точната цифра, но става дума за няколко тона филателен материал, който постъпва всеки ден. При това от всички планети в галактиката. Досега го пласирахме на няколко филателни фирми, но в момента сме готови да предложим целия този материал, при това на привлекателна цена.