Бръкна в чекмеджето и откри последната бележка.
— Слушайте — каза и започна да чете на глас.
„Драг приятил. Голяма радост последно пушене испратено от теб. Моля испрати още от сащото. Не знаш че сам пророк и мисля теб. Голямо щасте помогнеш на приятил. Чака те добро. Може би гулеми пичалби.
След като приключи четенето той хвърли писмото върху писалището.
— Какво според вас иска да ми каже? — попита. — Имам предвид най-вече твърдението, че умее да пророкува и мисли за мен.
— Навярно това е на добро — рече вдовицата. — Казва, че ви очакват големи печалби.
— Изразява се като стара циганка. Да ви призная, разтревожи ме.
— Защо пък трябва да се тревожите от такова нещо?
— Защото не искам да знам какво ме очаква. И ме е страх, че някой ден той ще вземе да ми го каже. Ако човек е в състояние да предсказва бъдещето ще може да узнае кога и как ще умре и…
— Господин Пакър, не смятам, че ви е дошло време за умиране. Кълна ви се, че с всеки изминат ден изглеждате по-млад.
— Трябва наистина да призная, че от години не съм се чувствал така добре — потвърди с удовлетворение Пакър.
— Това може би се дължи на листата, които ви изпраща.
— Едва ли. По-скоро на вашия бульон.
Прекараха заедно един приятен следобед. Много приятен, наистина. По-приятен, отколкото Пакър можеше да си представи.
След като тя си тръгна, той си зададе още един въпрос, който малко го уплаши.
Как така се случи, че се реши да й предложи от листата?
Прибра кутията в чекмеджето и взе отново писъмцето. Изглади го с ръка и повторно го прочете.
Правописът го накара да се усмихне, но не за дълго. Колкото и да бе ужасно, Пуг се бе оказал на по-голяма висота от него. Така или иначе, бе успял да научи един земен език, докато Пакър напълно се провали в усилията си да разбере езика на Пуг.
„Сам пророк и мисля теб“.
Това е нелепо, каза си. Това е някаква шега или нещо, което Пуг възприема като шега.
Остави писъмцето и започна нервно да се разхожда из апартамента, разтревожен от няколко неща.
Как трябваше да реагира на предложението на Грифин?
Защо бе предложил листа на вдовицата Фоши?
Какво искаше да му каже Пуг?
Отиде до библиотеката и започна да шари с пръст по рафта с томовете на Галактическа енциклопедия. Откри търсения том, взе го и отиде при писалището.
Започна да го прелиства, докато попадна на Унук ал Хай. Доколкото си спомняше, Пуг живееше на десетата планета Х от тази звездна система.
Смръщи вежди, докато се опитваше да схване смисъла на лаконичните и понякога неясни определения, изпълнени с фантастични съкращения. Бе досадно, наистина, но все пак се разбираше за какво става дума. Галактиката бе препълнена с информация, която едва ли щеше да успее да се побере в книги, ако авторите на енциклопедията искаха да обяснят всичко ясно и подробно.
„Х — млк. извети.; необит. чов. същ. (Т-67); трг. чрез посрдп. (Т-102); лчб. билк.; прип. ясновд.; труд. език…“
Я да видим.
„Прип. ясновд.“
Отново прочете справката, като я преведе на разбираем език.
„Х — малко известна; необитаема за човешки същества (виж таблица 67); търговия чрез посредници (виж таблица 102); лечебни билки; приписва се способност за ясновидство; труден език…“
В последното бе напълно убеден. Бе се научил да ползва редица извънземни езици, но от езика на Пуг не успя да разбере нищо.
„Прип. ясновд.?“
Можеше да означава, че на жителите на планетата се приписва дар за ясновидство, а можеше да означава и друго.
Затвори книгата и я върна на мястото й.
Значи, следиш какво предстои да ми се случи?
И защо? С каква цел?
ПугАлНаш, някой ден ще ти извия пилешката шия, задето си пъхаш носа, където не трябва.
Разбира се, никога нямаше да направи това. ПугАлНаш бе твърде далеч. Шията му може би не бе тънка като на пиле. Всъщност, нямаше никакви причини да смята, че Пуг въобще притежава шия.
Когато дойде време да си ляга, навлече яркочервената си пижама с жълти папагали, седна на леглото и размърда пръстите на краката си.
Уморителен ден, не ще и дума.
Предстоеше му да обсъди с Тони правителственото предложение относно марките. Може би си заслужаваше да бъде настойчив, дори и това да се отрази отрицателно върху печалбите на компанията. Тони може би щеше да се опита да го разубеди. В последно време племенникът му бе твърде зает, за да се впуска в мошеничества. Пакър възприемаше това като чудо, тъй като добре знаеше, че Тони се радва два пъти повече на нечестно спечеления долар, отколкото на този, заработен почтено.
Спомни си как бе споделил с Грифин, че има доверие в Тони. Не го излъга. Не само имаше доверие в Тони, но и малко се гордееше с него. Тони бе безпринципен мошеник и никой не можеше да отрече това. Пакър се усмихна. И аз бях същият, когато бях на годините на Тони и все още се занимавах с бизнес, каза си той.