Днес работеха на Земята и може би щеше да настъпи ден, когато да станат домакини на цялата планета. Щяха да внасят ред в канцелариите и във всички къщи. Да поддържат така чистотата на улиците, че по тях да няма абсолютно никакъв боклук. Да възвестят навсякъде настъпването на ера на ред и чистота, непознати дотогава на нито една раса.
Отново си размърда пръстите и пак погледна будилника. Нямаше още десет и половина и наистина бе рано. А защо пък да не се облече отново и да се поразходи на лунна светлина? През прозореца ясно се виждаше голямата луна.
Стар глупак, рече си, докато си засукваше мустаците.
Въпреки това си смъкна краката от бюрото и тръгна към спалнята. Промърмори нещо под носа си, докато обмисляше как точно да одере стиснатата колекционерска душица на Пикеринг.
Бе застанал пред огледалото и оправяше възела на вратовръзката си, когато на вратата се позвъни.
Това ще да е Пикеринг, рече си, старият глупак е нетърпелив. Посред нощите е решил да върши работа, която спокойно може да се отложи за сутринта.
Не беше Пикеринг.
Според визитната картичка на посетителя той бе У. Фредерик Хазлит, президент на корпорацията „Снабдители Хазлит“.
— Кажете какво има, господин Хазлит.
— Бих искал да поговорим — рече Хазлит, озъртайки се боязливо. — Сигурен ли сте, че сме сами?
— Напълно сигурен.
— Въпросът е доста деликатен — каза Хазлит — и доста обезпокоителен. Предпочетох да разговарям с вас, а не с господин Антъни Кампър, защото имате репутацията на човек с доказана делова дискретност. Вярвам, че вие ще можете да разберете същността на проблема, докато господин Кампър…
— Кажете какво има — прекъсна го сърдечно Пакър. Имаше чувството, че ще чуе нещо забавно. Човекът очевидно изпитваше неописуем страх.
Хазлит се наведе към него и гласът му се снижи до шепот.
— Господин Пакър — рече с изпълнен с ужас глас, започвам да се превръщам в честен човек!
— Лошо, лошо — рече Пакър съчувствено.
— Наистина е лошо. Човек в моето положение, а и въобще всеки бизнесмен, господин Пакър, просто не може да си позволи да бъде честен. Ще ви кажа съвсем между нас, че миналата седмица пропуснах най-великата сделка в живота си просто поради това, че започнах да ставам честен.
— Може би, ако проявите постоянство и воля, все нещо мошеническо ще остане у вас — изказа предположение Пакър.
Хазлит тъжно поклати глава.
— Не се получава, господине. Как ли не се опитвах, само аз си знам какви усилия ми струва, и нищо не се получава! Улавям се, че колкото и да се старая, говоря само истината. И то за всичко. Установих, че не съм в състояние да измамя никого, даже и някой клиент. Завчера дори се усетих, че започнах да планирам по-малки печалби, за да не ощетявам хората…
— Та това наистина е ужасно! — не се сдържа Пакър.
— Така е и всичко това стана по ваша вина — проплака Хазлит.
— Моя вина ли? — започна да протестира Пакър. — Давам ви дума, господин Хазлит, че изобщо не разбирам как можете да казвате такова нещо. Нямам абсолютно нищо общо с тази работа.
— Виновни са вашите устройства за ефективност — изкрещя Хазлит. — Те са причината!
— Устройствата за ефективност нямат нищо общо с това — възрази сърдито Пакър. — Те не могат да…
Спря по средата на изречението.
Можеха, можеха.
Та нали се чувстваше прекрасно, нещо, което не му се бе случвало от години насам? Та нали вече не се нуждаеше от следобеден сън? Та нали точно сега се бе облякъл, за да се разхожда посред нощ?
— Откога започна това нещо? — попита с глас, в който вече също се бе прокраднал ужас.
— Поне от месец — отвърна Хазлит. — Почакайте, струва ми се, че за пръв път го забелязах преди около шест седмици.
— Защо тогава просто не изхвърлихте устройството?
— Изхвърлих го! — почти изкрещя Хазлит. — Нищо обаче не се получи.
— Не ви разбирам. Щом сте го изхвърлили, би трябвало да престане да ви въздейства.
— И аз така си помислих, но грешах. Жълтото тесто е още там. Попадна в цепнатините на пода и после се разнесе из въздуха. Окаже ли се веднъж вътре, не можеш да се отървеш от него!
Пакър съчувствено промърмори нещо.
— Може би бихте могли да се преместите другаде.
— Имате ли представа колко ми би струвало това, Пакър? А и доколкото успях да установя, от това не би имало никаква полза. То е вътре в мен. — Хазлит се удари с юмрук по гърдите. — Ето, чувствам го тук! Влязло е в мен! Започнало е да ме превръща в честен, добър човек! Внася ред в душата ми, досущ както в офиса ми! Започнах да се стремя към ред, за да бъда полезен на другите! Аз пък не искам да бъда добър човек, Пакър! Искам да спечеля много пари!