Засмя се при мисълта как всички честни идиоти ще се наредят невинно на опашка пред него, безсилни да му сторят каквото и да е поради своята честност. Всичките щяха да станат жертви на единствения нечестен човек в целия свят. Вълкът сред овцете!
Изпъна се и внимателно си сложи белите ръкавици. Взе бастуна си. След това се потупа с юмрук в гърдите само веднъж — и излезе на стълбището. Не си направи труда да заключва вратата.
Долу на партера видя вдовицата Фоши. Тя тъкмо се прощаваше весело със свои приятели, докарали я у дома.
Пакър любезно свали шапката си в прилив на старомодна галантност, която мислеше, че е забравил.
Тя се престори на изненадана.
— Господин Пакър, накъде сте тръгнали? Какво ще правите навън в това време, когато всички порядъчни хора са си легнали?
— Минерва — рече й сериозно, — тъкмо мислех да се поразходя. Не бихте ли ми направили компания?
Тя се поколеба за миг, точно толкова време, колкото да си даде вид, че се колебае дали да се отзове на поканата му.
Пакър се усмихна под мустак.
— Освен това, аз не съм порядъчен човек — добави. След това галантно й предложи ръката си.