Макар че стойността му едва ли щеше да е чак велика.
Реши, че трябва да се специализира в дадена област. Повечето колекционери постъпваха така. Галактиката бе прекалено голяма, за да я обхванеш цялата. Та нали необходимостта от специализация е била осъзната още преди две хиляди години, когато колекционерите са се занимавали само със земни марки.
В каква област би трябвало да се специализира човек, решил да ограничи интересите си? Може би трябва да събира марки само от една конкретна планета или звездна система? Или пък само марки отвъд дадено разстояние, да кажем, петстотин светлинни години? Или пък само пликове? Една колекция от пликове с пощенски марки и щемпели, разкриващи сложните пътища, които изминава писмото през междузвездното пространство, действително би била интересна.
Именно в това се състоеше проблемът — всичко беше интересно. Човек можеше да изживее три живота и пак да не задоволи страстта си.
От собствен опит знаеше, че за двадесет години човек е в състояние да събере страшно много материали. Самият той бе вложил много труд в заниманието си, изпитвайки удоволствие от него във всеки един момент и вече не без известна гордост можеше да каже, че е нещо като експерт. Понякога бе писал и статии за филателни издания и рядко минаваше седмица без някой авторитет в тази област да се отбие при него за помощ или просто, за да си побъбрят.
Марките доставят на човек голямо удовлетворение, рече си той. Да, господа, наистина голямо удовлетворение.
Самото им събиране, обаче, бе само част от задачата, нещо като отправна точка. Най-важни в действителност бяха контактите, които установяваше човек. Контактите и връзките бяха наложителни, особено що се отнасяше до отдалечените части от галактиката. Ако нямаш контакти, трябва да разчиташ само на жалките услуги на мошениците-посредници, от които получаваш само най-достъпната стока. Бяха нужни контакти с други колекционери, готови да разменят марки със самотни хора, живеещи на отдалечени места, където има шанс да се появи екзотичен материал — тези хора обикновено бяха готови да го търсят и сетне да го продадат на достъпни цени, с отдалечени ведомства, едва свързващи двата края с жалките средства, отпускани им от местните общини.
В системата Кунскийн живееше човек на име Марш, който срещу изпращаните марки искаше да получава единствено записи с най-новата музика от Земята. А един доблестен свещеник от църковната мисия на пустинната планета Агустрон желаеше да му се изпращат празни бутилки и цигарени кутии, които поради някакви неведоми причини бяха много ценени на този опак свят. Сред множеството жители на Земята и извънземните най-важно място заемаше ПугАлНаш.
Пакър опипа с език топчицата листа в устата си, изсмуквайки последните остатъци от възбуждащия аромат.
Човек можеше да направи цяло състояние от тези листа, ако успеше да се сдобие с някоя по-голяма пратка. В малки пакетчета, подобни на дъвката, щяха да се разграбват на Земята като топъл хляб. Пакър се бе опитал да сключи такава сделка с Пуг, но с това само обърка и смути добрия унукианец, който по неведоми причини бе неспособен да си представи каквато и да е търговия, излизаща извън рамките на простата размяна, удовлетворяваща личните потребности на договарящите се страни.
Позвъни се и Пакър отиде да отвори вратата.
Беше Тони Кампър.
— Здрасти, вуйчо Клайд — поздрави весело той.
Пакър неохотно разтвори вратата до край.
— Щом тъй и тъй си дошъл, влизай — отвърна неохотно.
Тони влезе и килна шапката си на тила. След това огледа критично помещението.
— Някой ден ще трябва малко да почистиш това място, вуйчо — рече. — Не знам как можеш да живееш тук.
— Справям се достатъчно добре — уведоми го троснато Пакър. — Някой ден ще взема да поразтребя.
— Надявам се наистина да го направиш — каза Тони.
— Момчето ми — рече не без гордост Пакър, — без преувеличение мога да кажа, че разполагам с една от най-добрите колекции от извънземни марки, с които може да се похвали човек. Някой ден, когато подредя всичките в класьори…
— Никога няма да го направиш, вуйчо. Много бързо се трупат. Не можеш да им насмогнеш.
Тони подритна пакета до писалището.
— Това е ново, нали?
— Току-що го получих — призна Пакър. — Дори не ми остана време да видя откъде точно е дошло.
— Е, продължавай да се развличаш — каза Тони. — Ще надживееш всички ни.