Той поклати глава, признал поражението си.
— Никога не съм имал нужда от термометър — каза. Никога не съм боледувал.
Изведнъж тя изпищя, подскочи и се понесе към вратата в странен галоп. Препъна се в купчина кутии, падна, с дращене и пъхтене успя да се изправи и избяга мълниеносно.
Пакър хлопна вратата подире й и се вгледа със задоволство в тенджерката в ръката си. Въпреки цялата суматоха, не бе разлял и капка от бульона.
Защо обаче вдовицата…
Разбра защо — едно мишле тичаше по пода.
Повдигна тържествено ръката, в която държеше тенджерката.
— Благодаря ти, приятелю — каза.
Проби си път до масата в трапезарията и намери място, където да постави тенджерката.
Значи, мишки. На моменти бе подозирал присъствието им — парченца нагризано сирене, забравени в кухнята, шумолене през нощта. Понякога го тревожеше мисълта, че могат да изгризат колекцията му.
Сега реши, че от мишките има и полза.
Погледна часовника си и видя, че е почти пет. Оставаше му около час до идването на таксито, а не бе обядвал. Все още имаше време да хапне малко бульон, докато разгледа материалите от последната пратка.
Отиде до кухнята, взе лъжица и опита бульона. Биваше си го. Тенджерката бе още гореща и той допусна, че може да повреди политурата на масата. Това обаче не го разтревожи.
Сложи пакета на масата и отново разгледа озадачен адреса на подателя. Бе изписан с новата азбука, която бяха започнали да използват преди няколко години в системата Буутс. Подателят бе стеснително същество от системата Лебед, което се радваше да получи отвреме-навреме кашон хубаво шотландско уиски.
Пакър повдигна пакета и си отбеляза, че този път трябва да му изпрати най-малко два кашона.
Отвори кутията и изсипа съдържанието й на масата. Тя се покри с купчина пликове.
Захвърли празната кутия в ъгъла и с удовлетворение седна. Като си хапваше бульона, той бавно започна да разглежда пликовете. Откъдето и да погледнеше човек, бяха великолепни. Някой си бе направил труда да ги сортира и подреди в съответствие с техния произход в малки пакети, прихванати с ластици.
Имаше пликове от Разалхаг, Челеб, Нунки, Каус Бореалис и от много други места.
Един пакет въобще не можа да разпознае. Бе доста дебел и съдържаше двадесет и пет или тридесет плика, всичките облепени с едни и същи марки, малки и жълти, на които не можеше да се различат никакви изображения или знаци — малки квадратчета от обикновена жълта хартия, плътна и грапава. Прокара пръст по една от тях и остана с усещането, че хартията е мека и поддава под натиска му.
Удивен, той извади един плик от пакета и захвърли останалите някъде встрани.
Отиде до писалището, порови трескаво в чекмеджето и след малко се върна с увеличително стъкло в ръка. Постави го над марката и се взря в нея — бе прав. Върху марката наистина нямаше нищо — обикновено късче жълта хартия, плътна и грапава, сякаш направена от множество дребни песъчинки.
Отпи от бульона и започна усърдно да прелиства каталога в главата си. Не откри нищо. Никога преди това не бе виждал или чувал нещо за подобни марки.
Разгледа под лупа и пощенските щемпели. Някои успя да разпознае, други — не. Това бе без значение, тъй като можеше да ги провери по-късно с помощта на необходимите му справочници. Остана с впечатлението, че планетата или планетите, откъдето идваха тези марки, се намират някъде в близост до съзвездието Везни — всички разпознати от него щемпели говореха, че трябва да се търси в тази посока.
Остави лупата на масата и съсредоточи цялото си внимание върху бульона, като внимаваше да не изцапа мустаците си. Те не можеха да бъдат извинение за немарливо хранене.
Точно в този момент изтърва лъжицата. Капки бульон изцапаха брадата му, други паднаха на масата. Но най-голямата част от съдържанието на лъжицата се разля върху плика с жълтата марка.
Извади носна кърпа от джоба си и се опита да го почисти, но безуспешно. Пликът бе попил бульона, а самата марка омазнена. Наруга се за своята несръчност.
Взе плика, от който все още се стичаха капки, озърна се, откри кошчето за боклук и го хвърли в него.
След уикенда в залива Хъдзън Пакър бе доволен да се върне вкъщи.
Тони бе глупак, хвърли толкова много пари в тази скъпа вила. Шансовете му за успешен бизнес не бяха по-големи от тези на заек и сделките му неизменно се проваляха, макар и да продължаваше да говори за предстоящия голям удар и да не се лишава от скъпата си лятна вила. Може би пък така трябваше да се работи сега, помисли си Пакър. Може би като излъжеш някого, че си голяма работа, шансовете ти да сключиш изгодна сделка наистина ще се увеличат. Все пак Пакър не бе убеден в това.