Пакър изпусна лоста на пода и се отправи към писалището.
Един прозорец се отвори, чу се изсвистяване и през него излетя лостът, мина през короната на отсрещното дърво, след което прозорецът се затвори и Пакър му изгуби следите.
Той свали шапката си и я захвърли върху писалището.
Тя незабавно бе повдигната и полетя към гардероба. Вратата му се отвори и шапката внимателно се настани вътре. След това вратата също така внимателно се затвори.
Пакър промърмори нещо през мустак. След това извади носната си кърпа и избърса запотеното си чело.
— Странни работи стават тук — изръмжа той.
Започна да оглежда жилището бавно и предпазливо. Всички кашони бяха подредени по протежение на едната стена в три реда, които достигаха до тавана. До другата стена откри три канцеларски шкафа. Пакър си разтри очите изненадано, бе забравил, че са три; от доста време смяташе, че притежава само два. И останалата част от стаята бе образец на ред и чистота.
Огледа и другите стаи и там положението бе същото.
В кухнята всички тенджери и тигани си бяха на мястото. Чиниите бяха подредени в шкафа. Печката и хладилникът бяха почистени основно, за негова изненада в умивалника нямаше никакви мръсни съдове, а той бе сигурен, че трябваше да има. На кухненската маса бе поставена тенджерката на госпожа Фоши, измита и лъщяща от чистота.
Върна се при писалището, на което нямаше нищо, ако се изключат няколко неща, подредени така, че да привлекат вниманието му.
Десет мъртви мишки.
Осем пинсети за марки.
Пакетът с пликове със странните жълти марки.
Два, не един, а цели два плика с поредици от марките от Поларис 17 „б“. Единият бе с четири, а другият, с пет марки.
Пакър тежко се отпусна в креслото си без да изпуска от поглед нещата върху писалището.
Как, Боже мой, се бе получило това? Какво ставаше?
Погледна бълбукащото кошче за боклук и му се стори, че то му се подсмива.
Разбира се, всичко бе дело на кошчето. Нямаше как да не бъде дело на кошчето, или по-точно, на бълбукащата материя в него. Нищо не се бе променило в дома му, никакъв нов фактор не се бе появил. Единственото ново и различно нещо бе кошчето с жълтото тесто.
Взе пакета с жълтите марки и отвори чекмеджето, за да извади лупата. Там също цареше удивителен ред и ясно се виждаха пет лупи. Избра най-силната.
Преди, когато бе разглеждал марката с по-слаба лупа, му се бе сторило, че повърхността й е образувана от песъчинки. Сега, при по-голямото увеличение, ги видя като малки кълба. Той се наведе над бюрото, погледна внимателно през лупата и разбра, че това са спори.
Сухи и на пръв поглед безжизнени, те все още носеха в себе си живот. Разбра какво се е случило. Бяха оживели от разлетия върху тях бульон. В кошчето се бе заселила странна колония от извънземни същества.
Прибра увеличителното стъкло в чекмеджето и се изправи. Внимателно улови мъртвите мишки за опашките и ги изхвърли в боклукопровода.
Отиде до библиотеката и установи, че книгите са подредени тематично и хронологично. Откри книги, които бе търсил безуспешно години наред. В дълги редици бяха подредени каталози за марки, наръчници и справочници за галактическите печати, галактически пътеводители, множество речници на странни езици, задължителни за идентифицирането на извънземни марки, както и редица трудове с филателна тематика.
След като приключи с библиотеката, отиде да огледа подредените кашони. Повдигна капака на един от тях. Бе пълен с пликове, с прозрачни класьори, пълни с марки, единични, на блокове и ивици. Алчно започна да се рови в съдържанието на кашона, като удивлението му непрестанно нарастваше.
Всички марки и пликове бяха от системата Туба.
Затвори кашона и понечи да го постави там, откъдето го бе взел. Той обаче не го изчака, повдигна се във въздуха и сам зае мястото си.
Огледа още три кашона. Бяха пълни с материали съответно от Корефорос, Антарес и Джуба.
Материалите му се оказаха не само прибрани и подредени, но и грубо сортирани.
Върна се при креслото и се отпусна уморено в него. Трябваше му известно време, за да осмисли случилото се.
Спорите, нахранили се с бульон, бяха оживели. В кошчето се бе заселила извънземна форма на живот, или по-точно колония от живи същества. Очевидно имаха вкус към реда и труда и притежаваха умението да превръщат това в полезна дейност.
Нещо повече, създанията от кошчето вършеха това, което човек сам се гласеше да направи.
Бяха почистили апартамента, сортирали марките и пликовете, избили мишките, открили марките от Поларис и липсващите пинсети.
Откъде знаеха, че той иска да направи тези неща? Дали не четяха мислите му?