— С удоволствие.
— Улесних живота ти, Далас — обади се задържаният. — Можеше да ми издействаш нова самоличност.
Тя дори не го погледна, а нареди на сътрудничката си да я последва.
— Хей, Далас! — провикна се след нея Върнън.
— Бъди доволен и от малкото, боклук такъв — промърмори Фийни, когато Ив излезе. — Радвай се, че топките са си на мястото. Ако тя не ги откъснеше след по-интимен разговор с теб, аз щях да го сторя.
— Дори нямам сили да се разгневя — промълви Пийбоди, докато вървяха по коридора. — Призлява ми, като си помисля за онова влечуго. Гордея се с професията си, а той ме накара да се срамувам, че съм ченге.
— Не бива. Върнън е изключение, не всички са като него. Изпълнявай съвестно задълженията си и не ще имаш повод да се срамуваш. Направи копие от видеозаписа на разпита и го изпрати на Тибъл. Слава богу, че той ще се занимае с този проблем. В дванайсет часа имам друга среща. Като се върна, ще ти съобщя за резултатите.
— Добре, лейтенант. Какво ще правим с Канарди?
— Отлагам за по-късно удоволствието да го арестувам.
— Желаете ли резултатите от издирването, което ми възложихте?
— Разполагаме ли с достатъчни улики, за да го арестуваме?
— Предвид известните до момента данни вероятността е седемдесет и шест процента, но…
— Но — прекъсна я Ив — компютърът не се съобразява с човешката мъка или с мръсните психологически игри на Рикер, който насъсква полицаите един срещу друг. Трябва да го арестуваме. Ще го приберем тихомълком, когато се върна.
— Ами ако реши да убие още някого?
— Няма. Дал ми е дума и няма да се отметне.
Двайсета глава
Ив влезе във фоайето на прекрасната си къща, изръмжа, като зърна внезапно появилия се Съмърсет, и тръгна към стълбището. Нямаше търпение да каже на Рурк какво мисли за постъпката му.
Отново заплашително изръмжа, защото в кабинета й нямаше никого. Вратата към съседното помещение беше отворена. Ив изпъна рамене и тръгна към кабинета на Рурк. Внезапно чу гласа му и долови раздразнението му.
— В момента нямам възможност да предприема това пътуване — каза той някому.
— Извинете, сър, но присъствието ви е наложително. „Танака“ протакат сделката, още не сме получили разрешение от Министерството на околната среда относно терена… няма да спазим срока, ако не се намесите, и то незабавно. Неустойките възлизат на…
— Упълномощен си да решаваш всички възникнали проблеми — затова ти плащам. Невъзможно ми е през следващите няколко дни да пътувам до Олимп. Ако „Танака“ продължават да протакат, заплаши ги, че ще се откажем от сделката. Ясно ли е?
— Да, сър. Ако имате възможност да ми съобщите приблизително кога ще разполагате с достатъчно време да посетите обекта, аз ще…
— Ще ти съобщя, когато се освободя. — Рурк прекъсна връзката, облегна се на стола и затвори очи.
Изведнъж Ив осъзна, че работата му изисква много усилия и нерви и че тя никога не се е съобразявала с напрегнатото му ежедневие.
И още (което й се стори по-важно), че съпругът й изглежда изморен.
Никога не го беше виждала в подобно състояние.
Гневът, който бе разпалвала досега, изведнъж угасна. Тя вече нямаше нужда от гняв, за да се противопостави на съпруга си. Все пак като влезе в кабинета, се намръщи.
Рурк мигновено усети присъствието й, отвори очи и промълви:
— Здравей, лейтенант.
— Здравей — студено отвърна тя. — Държа да изясним някои въпроси.
— Зная. Да отидем ли в твоя кабинет?
— Може да говорим и тук. Първо, въпреки моята некадърност успях да сведа заподозрените в убийствата, които разследвам, до един човек. До довечера той ще бъде задържан и разпитан.
— Поздравявам те.
— Рано е за поздравления. Разпитът още не е арест. Същевременно чрез друг източник и спазвайки полицейската процедура, установих, че Рикер има пръст в убийствата. Възнамерявам да го обвиня в съучастие. Дано не разбере, че засега блъфирам. Най-важното е да го подложа на разпит. Както сигурно забелязваш, свърших всичко, без да действаш зад гърба ми и да планираш рисковани операции с моите шефове. Много добре знаеш, че тази операция не заплашва само живота ти. Ако се увенчае с успех, разговорът ти с Рикер ще послужи пред съда като улика, доказваща вината ти.
— Зная.
— Обещаха ти имунитет и няма да влезеш в затвора, но съдебното дело ще навреди на репутацията и на работата ти.
— Лейтенант, даваш ли си сметка, че съм изградил репутацията си благодарение на, меко казано, не съвсем законни сделки? — надменно попита Рурк.