— Може би, но сега си в съвсем различно положение.
— Наистина ли мислиш, че няма да се справя с тази неприятност?
— Не, Рурк. Мисля, че можеш и ще преодолееш всяко препятствие по пътя си. Мисля, че винаги постигаш онова, което си си наумил. Понякога дори се страхувам, струва ми се, че си надарен със свръхестествени сили. Но този път ме вбеси.
— Очаквах го.
— Разбира се, че си го очаквал. Защо не сподели идеята си първо с мен…
— Разполагаме с малко време, не бива да губим нито минута. В тази гнусна история съм замесен и аз, не се страхувай да приемеш истината… макар да не ти е приятна.
— Неприятна ми е, но поради други причини, за които не подозираш.
— Постъпих по най-разумния начин и скоро ще имаме резултат. Не съжалявам, че предприех решителни мерки.
— Колко сме самонадеяни! — язвително подхвърли тя. — Мога да те принудя да се извиниш, драги.
— Нима?
— Разбира се. Защото аз съм твоята слабост. Всички го знаят. — Ив пристъпи към него и го погледна в очите. — Ти също си моята слабост. Именно затова побеснях от гняв. Не искам онова чудовище да се доближава до теб, не желая заразата му да се прехвърли и на теб. Защо смяташ, че само ти имаш право да защитаваш човека, когото обичаш повече от всичко на света?
— Сгрешил съм. — Той въздъхна и машинално прокара пръсти през косата си. Не беше свикнал да прави подобни признания.
— Признавам, че бе засегнато и самочувствието ми — продължи тя. — Трудно ми беше да преглътна гордостта си, сигурно и с теб е същото. Вярно е, че те викам на помощ само когато съм в безизходно положение. Не обещавам да се променя, но признавам, че обвинението ти е основателно и донякъде се срамувам от себе си. Разбрах и още нещо — отдръпваш се от мен, изолираш ме от живота си само когато ръцете те сърбят да ме напляскаш.
— Сигурно често се отдръпвам — пошегува се Рурк, ала тя не се усмихна, а продължи да се взира в него.
— Не е вярно. — Заобиколи бюрото и нежно обхвана с длани лицето на Рурк. — Не го правиш, за което съм ти много благодарна.
— Ив… — Той вкопчи пръсти в раменете й.
— Не ме прекъсвай, не съм свършила. Планът ти е добър. Не е гениален, но може да се сработим. Ала на мен ми се иска да се свържеш с човека, с когото току-що разговаря, и да заминеш за онази далечна планета, където те чакат неотложни дела. Искам го с цялото си сърце, Рурк, защото никога не съм обичала и няма да обичам другиго, както обичам теб. Знам, че няма да ме послушаш. Ако в петък ти се случи нещо лошо…
— Не бой се, няма — прекъсна я Рурк.
— Ако ти се случи нещо лошо — повтори тя, — ще се постарая да превърна живота ти в ад.
— Съгласен съм — промълви той и се наведе да я целуне.
Ив се притисна към него.
— Да се махнем оттук поне за час — прошепна. — Само когато съм насаме с теб мога да бъда истинската Ив…
— Ще те отведа на най-прекрасното място.
Рурк знаеше, че съпругата му обожава океанските плажове — палещото слънце, безкрайната водна шир, нажежения пясък. Като типично градско чедо тя изпитваше страх и дори неприязън към горите и необятните полета и ливади.
Само на брега Ив се отпускаше напълно, макар да го правеше много рядко.
Рурк мислено благодари на съвременната техника, благодарение на която илюзията ставаше реалност в помещението за холограми.
Избра необитаем остров. Сърповидният плаж сякаш беше посипан със захар вместо с пясък, лекият ветрец полюшваше грамадните листа на палмите, а въздухът беше натежал от аромата на приказно красивите цветя.
— Прекрасно е! — Ив блажено въздъхна и усети как напрегнатите й мускули се отпускат. — Наистина е прекрасно. — Хрумна й да го попита дали е включил таймера, но се отказа — не й се искаше да нарушава магията на този миг.
Захвърли якето си, събу тежките обувки.
Водата бе кристалночиста, вълничките се плискаха в брега, а пяната бе като дантела, украсяваща ръба на широка пола.
Ив свали кобура с оръжието, после и панталона. Наклони глава и закачливо попита:
— Рурк, искаш ли да поплуваме?
— Разбира се. Но ще изчакам да се съблечеш. Действаш толкова… целенасочено.
Тя се засмя:
— Приятно прекарване. — Съблече ризата и тениската си и се гмурна във водата.
— Наистина ще бъде приятно — промълви Рурк и се съблече, без да откъсне поглед от нея — както обикновено Ив се беше отдалечила прекалено навътре в океана.
Тя плуваше като змиорка — бързо и безстрашно.
Известно време Рурк плуваше редом с нея, после се обърна по гръб и позволи на водата, на слънцето и на безметежното спокойствие да заличат умората му.