— Отстранявал ги е планово и методично! — възкликна Пийбоди. — Действал е като безчувствен робот.
— Грешката, която е допуснал по отношение на Коли, го е извадила от равновесие. Харесвал е Тадж, познавал е съпругата му. Нещо повече, синът му и Коли са били приятели; когато Рикер чрез „Вътрешно разследване“ е разпространил слуховете, че Тадж е подкупен, Клуни сякаш за втори път е загубил сина си. Извършил е убийството прекалено жестоко, вече не е владеел нервите си. Окървавената полицейска значка символизира възмездието, което той раздава в името на мъртвия си син. Бил е сломен, когато е разбрал, че е убил невинен човек и неподкупен полицай. Тъкмо такава е била целта на Рикер. Доволно е потривал ръце и е гледал как ченгетата взаимно се избиват.
— Вече не постъпва толкова хитро — намеси се Рурк и всички погледнаха към него. — Не може да проумее мотивите на човек като Клуни, защото никога не е обичал и мразил като него. Но късметът е бил на негова страна — подредил е фигурите на дъската и късметът… ако щете любовта, ги е свързала.
— Може би… но дори подреждането на фигурите, както ти се изрази, е достатъчно да го вкараме в затвора. Ето защо предприемаме паралелно разследване на Макс Рикер. Рурк временно е назначен за сътрудник. — Тя с усмивка се обърна към сътрудничката си: — Пийбоди, знаеш ли жаргонната дума за цивилен сътрудник?
Сътрудничката й се изчерви и избърбори:
— Да, лейтенант. — Ив вдигна вежда, а Пийбоди взе да се върти на стола, сякаш внезапно се беше нагорещил. — Ами… жаргонната дума е язовец, лейтенант.
Фийни изсумтя, а Рурк усмихнато отбеляза:
— Доколкото знам, язовците умеят да ловят плъхове.
— Браво! — Фийни се наведе и ентусиазирано го тупна по рамото. — Как ти дойде на ума?
— Дано да се справиш, защото плъхът е много едър и с остри зъби — намеси се Ив. Пъхна ръце в джобовете си и разясни плана на хората си.
Рурк я наблюдаваше под око и си мислеше: „Няма съмнение кой ръководи операцията, кой е шефът.“ Ив не пропускаше и най-малката подробност. Кръстосваше залата и размишляваше на глас, говореше отривисто.
Хрумна му, че в предишния си живот тя е носила генералски еполети… или рицарски доспехи. Най-вълнуващото бе, че преди малко тази жена се бе разтапяла в прегръдките му. Това бе чудото, което ги свързваше.
— Рурк!
— Да, лейтенант. — Той я погледна така, че сърцето й запрепуска в гърдите й. Ив бързо се овладя и строго го изгледа:
— С Фийни и Макнаб ще обсъдите мерките за сигурност. Не бива да има издънки! Никакви!
— Бъди спокойна, няма да има.
— Разчитам на вас. Мартинес ще участва при ареста и ще получи награда. Напълно заслужено. Имате ли въпроси? — Почака и тъй като всички мълчаха, нареди на сътрудничката си: — Пийбоди, идваш с мен.
Преди да излезе, се обърна и видя, че Рурк я наблюдава. Страстните му устни бяха извити в едва доловима усмивка, а невероятните му сини очи проблесваха закачливо.
— Господи, колко е красив — прошепна и стреснато се огледа, като разбра, че е изказала мислите си на глас.
— Извинете, лейтенант, не чух какво казахте.
— Нищо! — тросна се Ив и побърза да излезе. — Нищо! Погрижи ли се колата ми да бъде поправена или заменена с друга?
— Лейтенант, смайвате ме! Не знаех, че вярвате в приказките с щастлив край.
— Да му се не види! Да остана без превозно средство, тъкмо когато най-много ми трябва! Ще откраднем кола. — Внезапно тя засия: — Хрумна ми гениална идея — ще вземем някой от автомобилите на Рурк.
— Може ли да бъде двуместното торпедо?
— Къде ще седне арестуваният? Не, ще използваме елегантна, но голяма кола. Знам кода на автомобила, който ни трябва. Рурк ще се облещи, като види, че го няма. Мисля, че…
Тя говореше толкова разпалено, че едва не се блъсна в Уебстър, който препречи пътя й.
— Лейтенант, ще ми отделиш ли малко време?
— Времето ми е скъпо, кажи какво искаш, без да увърташ. — Ив продължи да върви по коридора, а Уебстър я последва.
— Отиваш да арестуваш Клуни, нали?
— Мамка му! — изруга тя и се огледа да провери дали някой не го е чул. — Откъде ти хрумна?
— Да речем, че още имам приятели, които да ме осведомяват. — Изражението му беше сурово, непреклонно. — Оставила си след себе си диря от хлебни трохи, като децата в онази стара приказка. Аз само проследих дирята.