— Ето какъв е планът ми: Клуни живее в апартамент в Уестсайд. Напуснал е дома си и се е заселил в предградието няколко месеца след смъртта на сина му. Запиши към греховете на Рикер и един провален брак.
— Работното време още не е свършило. Няма да намерим Клуни вкъщи.
— Май не си дочел файла му докрай. Днес е почивният му ден. Ако не си е у дома, ще разпитаме съседите, докато разберем къде е. Ще го намерим или ще чакаме пред жилището му, докато се върне. Аз ще разговарям с него и съм сигурна, че ще се предаде.
— Далас, той е убил трима полицаи!
— Петима. Не го очаквах от теб, Уебстър. В нашата работа е необходима прецизност, иначе сме загубени.
Когато стигнаха до къщата, където живееше Клуни, Ив по навик се подготви да паркира на забранено място, но изведнъж се досети, че не е с патрулна кола и не може да включи светлинния надпис „служебен автомобил“.
Тихо изруга и продължи по улицата. Откри място за паркиране едва след две пресечки, и то на другото ниво.
— Сградата е охранявана — отбеляза и кимна към наблюдаващата камера и таблото с кода. — Ще си отворим сами. Искам да го изненадаме.
Използва шперцовия си код, въведе номера на полицейската си значка. Ако охраняващата система бе по-съвременна, компютърът щеше да поиска Ив да обясни целта на посещението си, но това не се случи. Външната врата се отвори.
— Апартаментът е на четвърти етаж — каза Ив, докато прекосяваха фоайето, за да вземат асансьора. — Имаш ли оръжие?
— Да.
— Мислех, че служителите от „Вътрешно разследване“ носят само джобни компютри. Не изваждай оръжието си от кобура.
— Защо ми разваляш удоволствието? Тъкмо си мислех да разбия ключалката с един изстрел. За малоумен ли ме мислиш, Далас?
— Честно казано, мисля, че всички от „Вътрешно разследване“ са полуидиоти. А сега край на майтапите. Отдръпни се — нареди тя, когато стигнаха до четвъртия етаж.
— Не искам да те види през шпионката.
— Може би няма да отвори вратата, когато позвъниш.
— Не се безпокой, непременно ще отвори. Интересува се от онова, което ще му кажа. — Натисна звънеца и зачака. Почувства, че я наблюдават и се постара да изглежда невъзмутима.
След няколко секунди Клуни отвори вратата:
— Лейтенант, не… — Стресна се, като видя Уебстър до нея и побърза да добави: — Не очаквах гости.
— Ще ни поканиш ли да влезем, сержант? Трябва да поговорим.
— Разбира се… заповядайте. Само не влизайте в кухнята — там е истински хаос. Тъкмо си приготвях сандвич.
Той отстъпи, за да им направи път. По-късно Ив си даваше сметка, че спокойствието му я е подвело, затова не е забелязала ножа в ръката му.
Клуни ненадейно замахна. Тя също бе опитна и с отлични рефлекси. Може би щеше да избегне ножа, насочен към гърлото й… Никога нямаше да научи отговора на този въпрос.
Уебстър я блъсна встрани толкова силно, че тя се строполи на пода, а ножът се заби в гърдите му.
Кръвта бликна като фонтан. Ив изкрещя, изправи се на колене и извади оръжието си. Клуни вече тичаше към прозореца. Ако беше стреляла без предупреждение в гърба му, щеше да го покоси, но за миг се поколеба — не можеше да стреля по полицай, по един от своите.
След секунда Клуни се прехвърли през перваза на прозореца и се спусна по аварийната стълба.
Ив се спусна към Уебстър. Той едва дишаше, а кръвта шуртеше от дълбоката рана на гърдите му.
— Господи! Господи! — шепнеше тя.
— Нищо ми няма… Тичай след него…
— Млъкни! Не говори! — Извади комуникатора си и докато тичаше обратно към прозореца, извика в микрофона: — Ранен полицай! Ранен полицай! — Продиктува адреса, докато се оглеждаше за Клуни. — Незабавно изпратете линейка. Заподозреният бяга в западна посока. Въоръжен е и е опасен. Търсете човек от бялата раса, шейсетгодишен. — Докато говореше, съблече якето си и започна да рови из чекмеджетата за нещо, с което да спре кръвта. — Висок е метър и осемдесет, носи сив панталон и синя риза. Заподозрян е в извършване на няколко убийства… Дръж се, Уебстър… дръж се, глупчо. Ако умреш в ръцете ми, никога няма да ти го простя.
Той изпъшка, когато Ив разкъса ризата му и притисна сгънати хавлиени кърпи върху раната.
— Господи, ужасно ме боли! Какъв беше… — Стисна зъби и се помъчи да преодолее слабостта, да не попадне в тъмната бездна, която се отваряше пред него. — Какъв беше ножът?
— Престани да задаваш тъпи въпроси! Във всеки случай е бил много остър.