„Кръвоизливът е много силен“ — само тази мисъл владееше съзнанието й. Кръвта вече се процеждаше през дебелия тампон, състоянието му изглеждаше критично.
— Ще те закърпят и ще получиш повишение заради някаква си драскотина. Тъкмо ще показваш белега си на мадамите и ще се фукаш.
— Не ме лъжи. — Уебстър се помъчи да се усмихне, но не я виждаше. Пред очите му беше паднала сива пелена. — Разпрал ме е като пъстърва.
— Млъкни! Казах ти да не говориш.
Той едва чуто въздъхна и загуби съзнание. Ив го взе в прегръдките си. Притискаше окървавените кърпи към раната му и се ослушваше за воя на сирените.
Уитни влезе в чакалнята на хирургическото отделение, където седеше Ив. Дрехите й бяха напоени с кръвта на Уебстър, беше пребледняла като мъртвец.
— Сгреших! — изстена тя. — Бях сигурна, че ще го накарам доброволно да се предаде. Клуни избяга, а друг полицай е на прага на смъртта.
— За Уебстър се грижат най-добрите специалисти. Всеки от нас отговаря за себе си, Далас.
— Виновна съм, че се съгласих да ме придружи — изплака Ив и си помисли, че вместо Уебстър на операционната маса можеше да бъде Пийбоди.
— Той е настоял да те придружи. Поздравявам те за отличната ти работа — успя да разобличиш престъпника. Сержант Клуни няма задълго да остане на свобода. Ние сме в много по-изгодно положение. Много хора го познават. Избягал е само с дрехите на гърба си. Няма пари, не може да напусне града.
— Опитният полицай знае как да се скрие така, че да не го намерят. Изпуснах го, сър. Не използвах възможността да го застрелям, не се спуснах да го преследвам.
— Ако отново ти се наложи да избираш дали да спасиш живота на друг полицай или да преследваш заподозрян, как ще постъпиш?
— Ще се погрижа за колегата. — Тя погледна към операционната. — Каквото и да ми струва.
— Аз също. Лейтенант, прибери се вкъщи, гледай да поспиш. Трябват ти сили, за да довършиш започнатото.
— Разрешете ми да остана, докато съобщят какво е състоянието на Уебстър.
— Добре. Да си вземем по чаша кафе. Едва ли е по-отвратително от помията, която пием в управлението.
Когато Ив се прибра у дома, беше уморена до смърт, но мисълта за случилото се не й даваше покой. В съзнанието й се натрапваше една и съща картина — как Клуни замахва с ножа. За стотен път се питаше дали погледът му е трябвало да й подскаже какво е намислил. Питаше се дали е щяла да съумее да отскочи и да избие ножа от ръката му, ако Уебстър жертвоготовно не се беше хвърлил да я защити.
„Защо беше всичко? — помисли си, когато влезе във фоайето. — Уебстър се бори за живота си, а престъпникът е на свобода.“
— Ив. — Рурк излезе от дневната. И преди се бе връщала вкъщи окървавена, изморена, отчаяна. Ала никога не я беше виждал в подобно състояние. Движеше се като сомнамбул, взираше се в него, но сякаш не го виждаше.
— Няма да се примиря, Рурк! Няма! — промълви.
— Недей, скъпа. — Той я прегърна. — Не се самоизтезавай.
— Лекарите се съмняват, че Уебстър ще прескочи трапа. Не ми го казаха направо, но го прочетох в очите им. Претърпял е голяма загуба на кръв, ножът е засегнал сърцето, белия му дроб и Бог знае още какво. Повикаха семейството му и ги предупредиха да побързат.
За миг Рурк изпита угризения, защото състоянието на Уебстър не го вълнуваше. В главата му се въртеше само една мисъл: „Ти можеше да бъдеш на негово място и лекарите да ме предупреждават да побързам, за да те видя за последен път жива…“
— Да се качим в спалнята. Ще се изкъпеш и ще си легнеш — имаш нужда от почивка.
— Умирам за сън… пък и какво ли друго мога да направя? — Последва Рурк, но като стигна до стълбището, седна на първото стъпало и закри с длани лицето си. — За каква се мисля? Майра е психиатър, не аз. Каква самонадеяност… Как можах да си помисля, че съм способна да прочета мислите на този човек, да предскажа поведението му?
— Престани да се упрекваш. Понякога и най-опитният греши. — Прокара длан по гърба й. — Кажи ми какво си мисля в момента. Сигурен съм, че знаеш.
Тя поклати глава и се изправи:
— Прекалено съм уморена. — Изкачи се по стълбата, влезе в спалнята и побърза да се съблече, като захвърли на пода окървавените дрехи. Но преди да застане под душа, Рурк я хвана за ръката:
— По-добре вземи вана. Ще спиш непробудно, гарантирам ти.
Напълни ваната с гореща вода, прибави ароматни соли, програмира устройството за хидромасаж. После се съблече, влезе във ваната заедно с Ив и я привлече към себе си.
— Уебстър спаси живота ми — промълви тя. — Клуни щеше да пререже гърлото ми, а Уебстър ме блъсна встрани и посрещна удара с гърдите си.