— Ще се шашнете, като ги видите, лейтенант. Умивалниците са с размерите на езерца, огледалата са грамадни, а плотовете за тоалетните принадлежности и гримовете сигурно са дълги един милион километра. Стенописите изобразяват сексуални сцени, има дори канапета… — Сепна се от гневния поглед на Ив, изкашля се и продължи с делови тон: — С Макнаб проверихме системата за охрана — микрофоните, камерите и скенерите работят безотказно.
— Куртката ти е накриво закопчана, полицай.
— Какво… — Тя погледна надолу, изчерви се като рак и се залови до поправя „пораженията“ от сръчните пръсти на Макнаб.
В бързината сутиенът й се разкопча и едрите й гърди се полюшнаха под куртката.
— О-хо! — импулсивно възкликна Рурк, а когато Ив го стрелна с очи, дискретно се извърна да скрие усмивката си.
— За бога, полицай, отиди някъде другаде, за да се приведеш в ред и се постарай поне за малко да обуздаеш хормоните си.
— Слушам, лейтенант. Извинете, лейтенант.
Пийбоди се изниза, а Ив гневно се втренчи в съпруга си и процеди:
— Знам, че тази история те забавлява. Още преди време ти казах, че връзката с Макнаб ще се отрази пагубно на сътрудничката ми.
— В качеството си на временен служител на нюйоркската полиция намирам поведението й осъдително — отговори Рурк, още по-широко се усмихна и сякаш се подмлади и стана още по-красив. — Поведението й е позорно. Смятам, че ние с теб трябва да огледаме въпросните помещения, и то незабавно.
— Извратен тип! — Тя пъхна ръце в джобовете си и тръгна към контролното помещение. В този момент в залата влезе Ру Маклийн.
Поколеба се, когато срещна ледения поглед на Ив, изпъна рамене и се запъти към бара, където Коли беше поднесъл последната напитка в живота си.
— Госпожице Маклийн!
— Лейтенант, знам мнението ти за мен. С пълно право можеш да ме наругаеш.
— Няма смисъл. Тук се проля кръвта на полицай, на невинен човек. Ако изобщо имаш съвест, това е по-страшно от всякакви упреци.
— Ив! — Рурк докосна рамото й и се обърна към управителката на клуба: — Видя ли се с Рикер?
— Да. Той е…
— Не говори. — Той посочи стената. Контролното табло и асансьорът бяха скрити зад стенопис, изобразяващ грехопадението на Адам. Тайната врата безшумно се плъзна встрани. Тримата се качиха в асансьора, който ги отведе в кабинета. Рурк пристъпи до хладилника, извади бутилки с минерална вода, наля три чаши и промълви:
— Седни, Ру. От опит знам колко зле се чувства човек след разговор с Рикер.
— Да, така е. Благодаря.
— Божичко, колко сме учтиви! — заядливо се намеси Ив и отблъсна чашата, която той й подаде. — Колко сме мили и благовъзпитани! Ако си решил да се довериш на госпожицата, драги, твоя си работа. Не очаквай същото от мен. Предаде те, а ти й правиш мили очи.
Рурк подаде чашата на Ру:
— Наистина ме предаде, но сега ще изкупи вината си… и ще плати скъпо и прескъпо. — Посегна към ръката на Ру, която трепереше, и въпреки съпротивата й, нави ръкава.
От китката до лакътя кожата беше покрита с грозни синини.
— Причинил ти е болка. Много съжалявам.
— Харесва му да наранява хората, да им причинява болка… — Тя сведе очи и смъкна ръкава си. — Жена ти сигурно е на мнение, че заслужавам много по-лоша участ.
— Пръстите му са като нокти на граблива птица — промълви Ив и сърцето й се сви от съжаление. — Защо е постъпил така с теб?
— Най-вече защото му бях под ръка. Ако се беше усъмнил в думите ми, можеше да ме убие. Общо взето беше в прекрасно настроение, тъй като му бях съобщила нещо важно за Рурк. — Тя отпи от чашата си, остави я обратно на масичката и продължи: — Всичко мина като по ноти, точно както очакваше Рурк. Поисках среща с Рикер и му съобщих, че мога да му продам важни сведения. Той се вбеси, че му искам пари и реши да ми „даде урок“, та услугата да му излезе безплатна. Като видя каква болка ми е причинил, настроението му отново се подобри.
Ру машинално закопча маншета на ръкава си.
— Ето какво му казах, Рурк: че си в лошо настроение, ще пришпорваш работниците да побързат, защото губиш много пари, докато клубът е затворен. Казах му още, че перушината ти е настръхнала, задето ченгетата се ровят в миналото ти, а за капак добавих как съм те чула да се караш с жена си.
— Браво! — Рурк доволно потри ръце и седна на страничната облегалка на едно кресло.
— Излъгах го, че сте се скарали заради разследването; казал си й, че те злепоставя и че самата тя ще стане за посмешище. Поставил си й ултиматум да напусне полицията, помежду ви избухнал невъобразим скандал. — Ру с усилие се усмихна. — Обвинил си съпругата си, че никога няма да сте на еднакво мнение, защото сте от двете страни на барикадата, и си изпуснал нервите си. Дано да не ми се разсърдиш, но те представих като човек на ръба на лудостта. Чула съм те да казваш, че до гуша ти е дошло да пипаш с кадифени ръкавици и да губиш пари от законните сделки. Обвинил си жена си за неуспехите си, заплашил си я. А ти си се разплакала — обърна се тя към Ив и в гласа й се долови задоволство.