— Добре си ме подредила, няма що.
— Това най-много допадна на Рикер. Разказах му как Ив гневно е напуснала клуба, а аз съм използвала момента и съм проявила съчувствие към твоите неприятности, Рурк. Приятно ти е било да излееш душата си пред някого, изпили сме по няколко чашки и си споделил, че ти е писнал животът на почтен човек, че бракът ти е пред разтрогване. Още си обичал съпругата си, но трябвало да имаш някакъв отдушник, някакво предизвикателство, което да прогони скуката ти. Защо да казваш на жена си, че си се върнал към предишните навици? В края на краищата и ти си човек — искаш да се занимаваш с нещо, та да не мислиш на какви опасности е изложена. Решил си с един куршум да убиеш два заека, като се свържеш с Рикер и подновиш сътрудничеството си с него при едно условие: да остави на спокойствие жена ти. Щял си да му предложиш да получава по-големия дял от печалбата, а нея да накараш да напусне полицията. От Рикер се искало само да запази живота на скъпата ти женичка, докато я убедиш да зареже полицейската работа. Заявил си, че лудо я обичаш, но няма да й позволиш да те кастрира и да те държи на каишка. Съгласила съм се с теб и съм предложила да предам на Рикер думите ти. Отначало той изобщо не им повярва.
Ру докосна насинената си ръка и продължи:
— Накрая го убедих, че си приел да действам като посредник, защото не си бил на себе си. Споделих с него, че напоследък си станал разсеян и немарлив. Рикер се хвана на въдицата, защото му беше приятно да научи за падението на кръвния си враг, освен това не предполагаше, че ще се осмеля да го излъжа. — Тя отново отпи от чашата си, защото гърлото й беше пресъхнало. — Всъщност очаквах много по-големи затруднения. Рикер захапа стръвта още преди да я сложа на кукичката. Онзи Канарди, адвокатът, заяви, че цялата история е доста съмнителна, но Рикер му нареди да си затваря устата. Онзи обаче продължи да мърмори, тогава шефът му го замери с преспапието. Не го улучи, но в стената остана дълбока дупка.
— Гневът е лош съветник — промърмори Ив.
— Гледката беше впечатляваща — съгласи се Ру. — Във всеки случай адвокатът предпочете повече да не се намесва, а Рикер обеща да дойде в клуба. Няма да пропусне възможността да те унизи, да те стъпче. Разбере ли, че Канарди е имал право, ще се опита да те убие. Заяви, че ако не може да те разори, ще отнеме живота ти.
— Браво, Ру — повтори Рурк и кръвта във вените му закипя. Чувстваше се като ловец, който се впуска в преследване на опасен звяр.
— Аз не съм доволна. — Ив пъхна ръце в джобовете си и накриво изгледа Ру. — Защо не си казала на Рикер, че и Рурк се е разплакал?
Забеляза изпълнения с благодарност поглед на Ру и мислено се помоли операцията да мине гладко.
Двайсет и втора глава
Времето ги притискаше. Едновременното провеждане на две важни акции означаваше за един час да се върши двойно повече работа, повече тревоги.
Ив остави „Чистилището“ в ръцете на дори прекалено компетентния Рурк и заяви, че отива да посети съпругата на Клуни в къщата й в предградията.
— По нареждане на командира Бакстър вече я разпита — обади се Пийбоди, с което си навлече гнева на началничката си, която я стрелна с леден поглед и се сопна:
— Искам да й задам още няколко въпроса. Имаш ли нещо против, полицай!
— Не, лейтенант. Извинете, лейтенант — избърбори Пийбоди и си помисли, че следващите трийсет часа ще бъдат най-кошмарните в живота й. Като видя патрулната кола, паркирана пред мъничката градина на едноетажната къща, реши да си държи езика зад зъбите. Клуни също щеше да я забележи, ако случайно му хрумнеше да се укрие вкъщи. А може би тъкмо затова колата беше на толкова видно място.
Тя безмълвно последва началничката си по късата алея. Ив позвъни на вратата.
Жената, която отвори, беше доста закръглена и с приятно, открито лице. Щеше да изглежда хубава, ако клепачите й не бяха подпухнали и очите й зачервени от плач. Очевидно беше изтощена до смърт, объркана и изплашена. Когато Ив й показа значката си, жената избухна в ридания и през сълзи възкликна:
— Намерили ли сте го! Мъртъв е!
— Не, госпожо Клуни, още не сме установили къде се укрива съпругът ви. Може ли да влезем?
— Казах на колегата ви всичко, което знам. — Тя се обърна и ги поведе към малката всекидневна. Раменете й бяха приведени, сякаш носеше тежък товар.