— Хаосът изобщо не ме притеснява. — Майра седна на ръба на бюрото. — Не вярвам, че той е променил плана си. Мисля, че дори да иска, не може да го стори, защото е решил да те държи под око. Следователно няма да напусне града.
— Вече не му вярвам. Обеща да не убива, а без капчица колебание заби ножа в гърдите на Уебстър.
— Не е действал преднамерено, а импулсивно, възможно е дори да си е въобразил, че това е било самозащита. Присъствието на човек от „Вътрешно разследване“ го е накарало да мисли, че си измамила доверието му. Сигурна съм, че не е напуснал града и използва уменията си, за да разбере дали ще се подчиниш на ултиматума му относно Рикер. Мисля, че и ти си на същото мнение.
— И аз бих постъпила като него, ако бях намислила да накажа виновните, ако ще и да загубя живота си. — Ив се беше помъчила да проникне в съзнанието на Клуни, да си представи как разсъждава, какви са мотивите му. — Той се стреми към смъртта, нали, докторе?
— Да. Ще те наблюдава и ако в определения от него срок не изпълниш условията му, ще се опита да те убие. Ще се постарае да отнеме и живота на Рикер, после ще се самоубие. Не ще се осмели да погледне в очите съпругата си и колегите си, но с радост ще отиде при сина си.
— Няма да го позволя — промълви Ив.
Искаше й се да се прибере право вкъщи, но реши да се отбие в болницата. Бяха й казали, че в състоянието на Уебстър не е настъпила промяна, но тя държеше да се увери, че не са я излъгали.
Докато вървеше по коридора към интензивното отделение, си мислеше колко мрази миризмата, типична за болниците, и изобщо болничната атмосфера. Когато сестрата я попита дали е близка сродница на Уебстър, Ив най-безсрамно я излъга.
След секунди вече стоеше в стаичка, в която се побираха само леглото и сложната медицинска апаратура.
Втренчи се в пребледнялото лице на Уебстър и шеговито подхвърли:
— Излежаваш се тук и пет пари не даваш, че се съсипвам от работа. Предупредих те, че ще побеснея, ако решиш да мързелуваш. Голям хитрец излезе, Уебстър. — Замълча, хвана ръката му и с ужас установи, че е леденостудена. — Мислиш ли, че ми е до посещения на болни? Чудя се как да намеря време за всичко, а ти си откри удобно оправдание, като изпадна в кома. Размърдай мързеливия си задник. — Наведе се и почти извика: — Чуваш ли, умнико? Крайно време е да станеш от проклетото легло! Напоследък загинаха много полицаи, няма да позволя и ти да умреш. Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че ще положа цветя на паметника ти и ще роня сълзи за теб. Да знаеш, че ще се изплюя на гроба ти!
Стисна ръката му и зачака, но той изобщо не реагира.
— Глупчо! — промълви и едва сега осъзна колко топли чувства храни към него. Обърна се и рязко спря, като видя Рурк на вратата. Опита се да измисли някакво обяснение, но не намери подходящи думи.
— Предположих, че ще се отбиеш тук — тихо каза Рурк.
— Ами… аз само… — Тя сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.
— Опитваш се да помогнеш на приятел — промълви той, приближи се до нея, хвана я за раменете и я целуна по челото. Жестът му изразяваше нежност и подкрепа. — Нима мислиш, че ще ти се разсърдя?
— Не… Все пак положението е доста неловко, като се има предвид скорошната ти схватка с Уебстър.
— Няма да ти преча. Остани колкото искаш.
— Няма смисъл. Казах му каквото бях намислила. Като излезе от комата, ще му дам да разбере.
— С удоволствие ще ти помогна. — Рурк я прегърна през кръста и промълви: — Да си вървим у дома, лейтенант. Утрешният ден ще бъде много напрегнат.
Денят наистина беше напрегнат и мина прекалено бързо. По мониторите в контролното помещение Ив имаше възможност да наблюдава всичко случващо се в клуба.
Оплакала се бе на Рурк от приглушеното осветление, но той не й обърна внимание. Заявила бе, че музиката от високоговорителите е прекалено силна, но реакцията му беше същата. Едва сега тя разбра, че е пропуснала нещо, което наистина щеше да затрудни наблюдението. Не беше предвидила, че клубът ще бъде претъпкан с посетители в нощта, когато отново отваря врати. Гневът й се подсилваше и от факта, че Рурк е знаел и не я е предупредил.
— Хората ни са малко — обърна се тя към Фийни. — Не е изминал и час от откриването, а залата е претъпкана, сякаш Рурк е обещал безплатни питиета и групов секс на всеки клиент.
— А може би наистина ги е примамил с щедри обещания. Рурк е царят на рекламата. Не се безпокой, Далас. Ще се справим. Погледни какво се случва в шести сектор — някакъв умник тайно пуска хапче в напитката на дамата си. Предполагам, че е „екзотика“.