— Остави хората на Рурк да се погрижат за подобни проблеми. — Докато се взираха в монитора, тя сложи ръка на рамото на Фийни. — Не искам полицията да се намесва. — Мислено добави, че иска да провери доколко е ефективна охраната на клуба.
След трийсет секунди получи доказателство — грамаден мъжага в черен костюм се приближи до масата, която наблюдаваха, взе чашата с наркотика, същевременно хвана нарушителя за яката и го изведе.
— Бързо и безшумно — одобрително кимна Фийни. — Това е начинът да се поддържа редът.
— Цялата тази история не ми се нрави. Страхувам се от провал.
— Всичко ще бъде наред. Хванали са те лудите.
— Какво? Кой ме е хванал?
— Изнервена си, миличка, и говориш глупости.
— Мътните те взели, Фийни. Никога не говоря глупости…
— Е, сега го правиш — настоя той и очите му закачливо проблеснаха. — Мъжът ти блестящо ще се справи, Далас. Няма по-способен от него.
— Вярно е… и може би тъкмо това ме безпокои. — Ив се загледа в монитора. Рурк нехайно се движеше сред многобройните посетители, сякаш единствената му грижа бе дали те ще харесат костюма му.
А тя се намираше два етажа над него и от притеснение започваше да се поти. Осъзна, че тревогата й е прекомерна именно защото е в контролното помещение. Щеше да се чувства много по-спокойна, ако беше сред гостите на клуба. Като Пийбоди, която, облечена в цивилни дрехи, седеше на бара.
— Пийбоди, чуваш ли ме?
Сътрудничката й леко кимна.
— Надявам се, че питието ти е безалкохолно.
Както винаги, когато началничката й ставаше прекалено настоятелна или строга, Пийбоди забели очи.
Незнайно защо Ив се почувства малко по-добре. Когато някой позвъни, тя хвана оръжието си и погледна монитора, за да разбере кой стои зад вратата. Освободи заключващите устройства, отвори и строго попита:
— Мартинес, защо не си на позицията си?
— Разполагаме с още малко време. Ще ме изслушаш ли? Няма да те бавя. Не успях да ти го кажа досега, а ако операцията протече според очакванията ни, после няма да имаме време. Искам да ти благодаря, задето ме включи в екипа си.
— Заслужи го.
— Така си е, обаче не беше длъжна да ме вземеш. Знай, че ако ти потрябва услуга, винаги можеш да разчиташ на мен и на колегите от моя участък.
— Благодаря. Ако се наложи, ще се възползвам.
— Помислих, че може би ще ти е интересно да научиш какво ще се случи с Рот. Ще бъде официално порицана, ще я принудят да посещава психотерапевт. Дава й се шестмесечен изпитателен срок, след който ще се прецени дали тя да остане началник на участъка.
Ив знаеше, че ударът ще бъде тежък за амбициозната Рот, но участта й можеше да бъде още по-лоша. Мартинес сякаш прочете мислите й и добави:
— Сигурно ще й бъде тежко. Някои от момчетата твърдяха, че тя ще подаде оставка, но не познаха. Рот лесно не се предава.
— Да, сигурна съм, че ще го преживее. Ако си приключила с клюките, върни се на мястото си.
Мартинес широко се усмихна и козирува:
— Слушам, лейтенант.
Ив отново заключи вратата и се обърна към мониторите. Понечи да седне, изведнъж видя нещо, което я накара да възкликне:
— Божичко! Само това не предвидих! Как не се досетих, че на Мейвис и Леонардо също ще им хрумне да посетят новооткрития клуб.
Инстинктивно или по-скоро подчинявайки се на сърцето си, превключи на честотата на Рурк:
— Мейвис и Леонардо току-що влязоха. В момента прекосяват сектор 5. Убеди ги веднага да напуснат заведението.
— Не се безпокой за тях — едва чуто промърмори той, а Ив безпомощно се втренчи в монитора.
— Рурк! — възбудено изписука Мейвис и се хвърли в прегръдките му. Беше облечена в екстравагантно творение от синя перушина, което минаваше за рокля, тялото й беше боядисано в златисто. — Клубът е фантастичен! Още по-шикозен е от преди! Къде е Далас? Няма ли да присъства на откриването?
— На работа е.
— За престъпниците почивен ден няма. Не тъгувай, скъпи, ние ще ти правим компания. — Оркестърът е направо супер. Умирам да потанцувам.
— От галерията на втория етаж ще имате по-добра видимост.
— И тук е страхотно — упорстваше Мейвис.
— Обещавам ти невероятно преживяване — излъга я Рурк. Знаеше, че няма да напуснат клуба, ако не им обясни положението. Реши да поуспокои Ив, като ги отдалечи от мястото, където се очакваше да бъде „най-горещо“. Направи знак на Ру да се приближи и й каза: — Госпожата и господинът са мои приятели. Настани ги на най-хубавата маса на втория етаж, сметката им се поема от заведението.
— Много си щедър! — Леонардо хвана ръката на Мейвис. — И много любезен.