— За мен е удоволствие да бъдете мои гости. Уговорил съм си важна среща. Като приключа, ще дойда при вас да изпием по нещо.
— Божке, Леонардо, виж какви цици има онази, червенокосата, на главния подиум!
— Радост за очите ми, никога не забелязвам другите жени, когато си до мен.
— Ужасно си мил! Страхотен ласкател е, нали, Рурк? Чакаме те, побързай.
Като се убеди, че са се отдалечили достатъчно, че да не го чуят, Рурк се приближи до Макнаб:
— Дръж ги под око. Погрижи се да бъдат на безопасно разстояние, докато всичко приключи.
— Не бери грижа. Мейвис беше права — циците на онази дама си ги бива.
Танцьорките на сцената гъвкаво извиваха телата си и се събличаха, сякаш това им доставяше удоволствие. Под ритмичните удари на барабан една изключително пластична блондинка танцуваше около пилон. Над подиума сякаш падна синкава мъгла, когато друга танцьорка, застанала върху въртяща се колона, като по магия изникна на централната сцена.
Между стриптийзьорките бродеше холограмно изображение на озъбена черна пантера, която носеше сребърен нашийник с остри шипове. Очите й бяха кръвясали. Всеки път, когато отметнеше глава и надаваше рев, посетителите й отвръщаха с възторжени възгласи.
Рурк обърна гръб на сцената, където красивите момичета и дивият звяр разпалваха страстите, и видя Рикер да влиза в „Чистилището“.
Разбира се, беше заобиколен от дванайсет души охрана. „Горилите“ подозрително огледаха залата, сетне шестима си пробиха път през тълпата. Рурк знаеше, че това е „първият отряд“. Със сигурност носеха мощни минискенери, за да открият местоположението на наблюдаващите камери, на алармите и на мониторите. Той се усмихна — щяха да открият само онова, което бе преценил, че трябва да видят.
Престори се, че не ги забелязва и си проби път през множеството елегантни мъже и жени, за да застане лице срещу лице с Рикер.
— Започваме! — Гласът на Ив прозвуча в миниатюрните слушалки на хората от екипа й. — Всички по местата си. И без издънки! — Вече не беше напрегната и нервна, сега бе в стихията си. — Фийни, очаквам да разбера кой какви оръжия носи!
— Данните вече са готови.
Без да откъсва поглед от монитора, Ив си помисли, че Рурк също е готов за най-тежката битка в живота си.
— Много време измина, откакто не сме се виждали — обърна се към Рикер.
Устните на среброкосия се разтегнаха в неприятна усмивка:
— Да, много. — Огледа се и с подчертано отегчение добави: — Доста пари си хвърлил, но клубът за стриптийз си остава клуб за стриптийз, колкото и да го разкрасяваш.
— А бизнесът си е бизнес.
— Едно птиченце ми каза, че напоследък си позакъсал.
— Вече се справих с проблемите.
— Така ли? Научих, че миналата година си загубил неколцина важни клиенти.
— Предприех известни… — Рурк извърна поглед, сякаш темата му беше неприятна, и добави: — … известни преобразувания.
— О, да! Може би си искал да поднесеш сватбен подарък на очарователната си съпруга.
— Не забърквай жена ми!
— Ще ми бъде трудно, дори невъзможно — ухили се Рикер. Приятно му беше да наблюдава реакциите на бившия си съдружник, да усети колко е напрегнат. Със задоволство си помисли, че Рурк се е променил — навремето нямаше да се издаде: — Все пак може да обсъдим какво предлагаш в замяна на приятелското ми отношение.
Рурк се престори, че е завладян от гняв, но се мъчи да се успокои.
— Заповядай в моето сепаре. Ще те почерпя едно питие.
Понечи да се обърне, но един от охранителите на Рикер го хвана за рамото с очевидното намерение да го обискира за оръжие. Рурк отстъпи встрани, хвана палеца на непознатия и с рязко движение го измъкна от ставата. Знаеше, че ако не прояви поне малко жестокост, Рикер ще стане подозрителен.
— Пипнеш ли ме още веднъж — изръмжа, — ще ти откъсна пръста и ще го натикам в гърлото ти. — Извърна поглед към Рикер. — Познаваш ме и знаеш, че не се шегувам, нали?
— Приятно ми е да видя, че поне в това отношение не си се променил. — Среброкосият направи знак на „горилата“ да се отдръпне. — Но нали не очакваш да… приема поканата ти да ме почерпиш едно питие, без да взема елементарни предпазни мерки?
— Нека метачите сканират мен и сепарето. Ако не си съгласен с условието ми, върви на майната си! Сега аз съм собственик на заведението.
На страната на Рикер заподскача мускулче, почувства, че под лъжичката му припари от гняв. Въздържа се и само отбеляза:
— Мразя избухливостта ти, която е типична за всички ирландци. В едно обаче си прав — клубът е твой. Поне засега.
— Тръгват към сепарето — каза Ив в микрофона. — Фийни, успокой ме, че системата на Рурк ще обезвреди скенерите им.