— Дай ми малко повече време да…
— Ако не преведеш парите до полунощ, тя ще умре.
— Дори ти би се замислил да убиеш ченге, при това известно ченге.
— Толкова съм ти го насъбрал, че окото ми няма да мигне да ликвидирам някаква си полицайка. Не те насилвам, избирай. Ако си стискаш парите, ще загубиш жена си. — Той прокара дългите си нокти по чашата, разнесе се неприятен стържещ звук. — Въпросът не подлежи на обсъждане.
— Дори това, което имаме дотук, е достатъчно да го тикнем в затвора — промълви Ив.
— Ще ти даде много уличаващ материал. — Фийни се размърда на стола си. — Още не е разгрял.
— На драго сърце ще дам десет милиона, за да защитя жена си, но… — Рурк отпи от чашата си и се поколеба. — Какво ще кажеш да скрепим договора помежду си, като прибавим още една клауза към него? Разполагам с известна сума, която искам да вложа по-изгодно… нали разбираш за какво намеквам?
— Омръзна ли ти да бъдеш примерен гражданин?
— Накратко казано — да! — Той сви рамене, огледа се и впери поглед в една от стриптийзьорките, като се престори, че не забелязва насмешливото изражение на среброкосия. — Възнамерявам да си сменя местожителството, да предприема много пътувания. Искам да се захвана с нещо ново… с нещо по-доходно.
— Обръщаш се към мен, така ли? Как смееш да ми искаш услуга, сополанко? Какво си въобразяваш, че сме равни ли? Ще пълзиш пред мен, за да ти подхвърля някой оглозган кокал!
— В такъв случай разговорът е безпредметен. — Рурк сви рамене, но се престори на изнервен и на един дъх пресуши чашата си.
— Беше толкова самонадеян, толкова хладнокръвен. Погледни на какво си заприличал! Тази жена те е изсмукала, сега си само един мухльо. Забравил си какво е да издаваш заповеди, които променят живота на много хора, които слагат край на живота им. Знаеш ли, че още сега мога да сложа край на твоя живот? — Очите на Рикер заблестяха, приведе се и прошепна:
— Дали да го сторя… в памет на миналото?
Рурк едва се сдържаше. Идваше му да удари с юмрук подигравателно ухиления Рикер и да обезвреди телохранителя, който стискаше оръжието, скрито под сакото му.
— Ако ме убиеш, няма да получиш десетте милиона, да не говорим за големите суми, които възнамерявам да инвестирам в твоите… предприятия. Признавам, че с право ми имаш зъб, задето се оттеглих от съвместния ни бизнес.
— Оттеглил ли си се? — Рикер удари с юмрук по масата и отново изкрещя толкова силно, че едва не оглуши Фийни, който подслушваше разговора. — Предаде ме! Ограби ме! Бях щедър с теб, а ти ми се подигра! Заслужаваше да те убия. Още не е късно да го направя.
— Ако искаш отплата за онова, което сторих, или не съм сторил, готов съм да платя. Да, ще платя на драго сърце! Знам на какво си способен и тъкмо затова те уважавам.
За още по-голяма правдоподобност Рурк се престори, че ръката му трепери, докато натискаше бутоните, за да поръча още по едно питие.
— Още имам важни клиенти. Партньорството ни ще бъде взаимноизгодно. Не забравяй колко ценна е връзката ми в нюйоркската полиция.
Рикер презрително се изкиска. Сърцето му биеше толкова силно, че му причиняваше болка. Не му се искаше уиски, жадуваше за любимия си розов коктейл. Ала първо трябва да приключи започнатото. Трябва да унищожи Рурк.
— Нещастен глупако, пет пари не давам за твоето ченге. Подкупил съм цял полицейски участък!
— Тя е най-добрата. — Рурк се приведе и разпалено продължи: — Искам тя да напусне, но докато я убедя да се откаже от работата си, ще ти бъде много полезна.
— Нима? Гледай да бъде полезна за теб. Носят се слухове, че бракът ви не върви.
— О, незначителни недоразумения, които лесно ще изгладим… най-вече с помощта на десетте милиона — добави Рурк, иронично се усмихна и взе двете чаши с уиски. — След като обещаеш да не я преследваш, тя ще се успокои. Обещавам, че не след дълго ще я накарам да напусне полицията. Работя по въпроса.
— Защо? Сам каза, че е полезно да имаме връзки в полицията.
— Искам съпруга, не ченге. Искам жена ми да е в леглото ми, вместо да разследва проклетите си случаи. — Той се намръщи и жадно отпи от уискито си. — Имам право на това, нали? Ако ми трябва ченге, ще го подкупя, няма да се женя за него!
Рикер си мислеше, че събитията се развиват по-благоприятно, отколкото бе очаквал. Ще вземе парите на Рурк, ще го унижи, ще го накара да се чувства задължен, а накрая ще го убие.
— Ако искаш, мога да го уредя?
— Какво?
— Оставката й. Гарантирам, че след месец ще я освободят от служба.