— Добре.
— Ив! — Той не откъсваше поглед от нея. — Когато се запознах с теб, вече бях узаконил повечето си предприятия. Направих го по свое желание, без някой да ми влияе. След като връзката ни стана сериозна, легализирах и останалите предприятия, за да не те поставя в неудобно положение. Не е редно една полицейска служителка да бъде омъжена за човек със съмнителна репутация.
— Не ми разказвай онова, което вече знам.
— Искам да разбереш, че заради теб съм готов на всичко. Но не мога да променя миналото си, нито онова, което съм направил по пътя към успеха.
Ив погледна лалето и си помисли: „Колко е съвършено и непорочно!“ Вдигна очи към Рурк. Съпругът й не беше непорочен, но за нея бе съвършен.
— Не искам да променяш каквото и да било. — Сложи ръце на раменете му и добави: — Вярвам ти.
По време на вечерята и двамата старателно избягваха темата за служебните проблеми на Ив. Сетне тя отиде в кабинета си и се зае да преглежда файловете, отразяващи финансовото положение на семейство Коли.
Докато ги проучваше, изпи три чаши кафе и стигна до някои заключения. Стана, почука на вратата, свързваща кабинета й с този на Рурк, и влезе.
Съпругът й седеше зад бюрото си и разговаряше по видеотелефона. От думите му Ив долови, че събеседникът му е японец. Той й направи знак да почака и продължи да говори:
— Съжалявам, но не мога да приема предложението ви, Фуми-сан.
— Навярно разбирате, че това е само проектодоговор, който подлежи на обсъждане. — Японецът говореше учтиво и студено, но привидното спокойствие на Рурк беше далеч по-смразяващо.
— В такъв случай ще продължим разговора, когато уточните сумата.
— За мен ще бъде удоволствие да обсъдя въпроса с вас лично, не по видеотелефона, Рурк-сан. Моите съдружници са на мнение, че подобни… деликатни преговори изискват личен контакт. Казват, че нашият град е най-красив през пролетта. Надявам се в близко бъдеще да посетите Токио… разбира се, на наши разноски.
— Предложението е примамливо, но за съжаление претоварената ми програма не ми позволява да го приема. Ала с удоволствие ще се срещна с вас в Ню Йорк. Ако сте съгласни, свържете се със секретарката ми, която ще уреди формалностите, свързани с пътуването ви.
Събеседникът му помълча, сетне отговори:
— Благодаря за любезната покана. Ще се консултирам със съдружниците си и във възможно най-кратък срок ще ви уведомя за решението ни.
— Очаквам отговора ви. Дочуване, Фуми-сан.
— Какво купуваш сега? — попита Ив.
— Още не знам дали сделката ще се осъществи, но може би ще станеш притежателка на японски бейзболен отбор. Какво ще кажеш?
Тя се замисли и отвърна:
— Падам си по бейзбола.
— Радвам се. Мога ли да ти помогна с нещо, лейтенант?
— Моята работа ще почака. Виждам, че си прекалено зает с покупката на спортен отбор.
— Ще сключа сделката, само ако условията са изгодни за мен. — В погледа му проблесна нещо хищническо. — И ще преговарям само на моя територия.
— Добре, но първо ще ти задам един въпрос. Как ще постъпиш, ако откажа да обсъждам с теб работата си, служебните си проблеми?
— Ще те напляскам, разбира се. — Той стана и се усмихна, а Ив избухна в смях. — Но мисля, че и двамата ще си спестим това неприятно преживяване, тъй като подобен проблем не стои пред нас. Защо питаш?
— Ще перифразирам въпроса, тъй като ме е страх да не ме напляскаш. Възможно ли е двама съпрузи да имат солиден брак и да живеят под един покрив, но единият от тях да няма представа за служебните ангажименти на половинката си?
Рурк само повдигна вежди, а тя изруга и промърмори:
— Не намеквам за теб. Никой не може да следи многобройните ти делови интереси и предприятия. Освен това за мен е ясно с какво се занимаваш: купуваш всичко, което пожелаеш, а в предприятията ти се произвеждат почти всички продукти, известни на човечеството. Сега пък си намислил да се сдобиеш и с японски бейзболен отбор. Разбра ли, че нямаш тайни от мен?
— Не подозирах, че животът ми е като отворена книга. — Той заобиколи бюрото и застана пред нея. — Но да се върнем към въпроса ти. Смятам, че е възможно единият брачен партньор да не знае подробности за работата на другия, да не подозира какво е хобито му. Как би реагирала, ако бях пристрастен към риболова?
— Към… риболова ли?
— Давам го като пример. Да речем, че си падам по този спорт и в края на почти всяка седмица заминавам в Монтана на риболов? Рибарите обичат да се хвалят с улова си. Ще обръщаш ли внимание на безкрайните истории, които ще разказвам след всеки излет?
— Риболов… — повтори тя и Рурк от сърце се засмя.