— Едва ли е трябвало много да те убеждава.
Пийбоди се усмихна:
— Напомни ми на един мой племенник, който е на същата възраст.
— Подозирам, че имаш племенници на всички възможни възрасти.
— Не сте далеч от истината, лейтенант.
— Известно ми е, че си живяла в многодетно семейство и си била заобиколена от разни чичовци и лели. Ще ми отговориш ли на един въпрос, след като си вряла и кипяла в тези неща? Имаме съпруг и съпруга, които се обичат и бракът им е щастлив. Възможно ли е съпругата, която е умна жена с характер, да не знае нищо за работата на мъжа си?
— Може би той предпочита да не обсъжда с нея служебните си проблеми.
— Не ми се вярва — измърмори Ив. — Когато живееш с някого, държиш да знаеш с какво се занимава, за какво мисли, какво го безпокои. Тя спомена, че съпругът й бил разтревожен от нещо, но не знаела причината. Реших да не настоявам. — Поклати глава и докато умело избягваше уличните задръствания, продължи да разсъждава на глас: — Не го разбирам, честна дума.
— С Рурк имате различна брачна динамика.
— Това пък какво означава?
— Ами… как да го обясня? — Пийбоди се втренчи в началничката си. — Исках да кажа, че и двамата няма да се примирите партньорът ви да има свои тайни. Ако се случи нещо с един от вас, другият веднага го надушва и упорито настоява да научи истината. И двамата сте любопитни, нищо не се изплъзва от погледа ви, контролирате се взаимно. Много жени не са като вас, лейтенант. Например леля ми Мириам…
— Наложително ли е да ми разкажеш за нея?
— Да. Та както ви казах, леля Мириам и чичо Джим са женени повече от четирийсет години. Всяка сутрин той отива на работа, вечер се прибира вкъщи. Имат четири деца и осем… не, девет внука… и бракът им е щастлив. Тя дори няма представа каква заплата получава съпругът й. Чичо й дава джобни пари…
— Какво?! — възкликна Ив и едва не се блъсна в някаква таксиметрова кола.
— Знаех си, че ще ви се стори странно. И тъй, чичо й отпуска известна сума за пазаруване. Понякога леля Мириам го пита как е минал денят му, той отговаря, че всичко върви като по вода и с това се изчерпва темата за неговата работа. — Пийбоди сви рамене. — Така са устроили живота си. Виж, моята братовчедка Фрида…
— Разбрах примера, Пийбоди. — Ив включи видеотелефона в колата и се свърза със съдебния лекар. Оказа се, че Морис не е приключил аутопсията.
— Имам още работа, Далас — побърза да се оправдае. За разлика от друг път изражението му беше сериозно. — Горкият човек, направили са го на кайма.
— Знам. Получи ли резултатите от токсикологията?
— Да. Помолих колегите от лабораторията да побързат. В кръвта му не са открити наркотични вещества. Малко преди да умре е изпил чаша бира и е изял няколко солени бисквитки. Дори мисля, че първият удар е нанесен, докато той е отпивал от чашата си. Вечерял е шест часа по-рано — сандвич с пилешко и с ръжен хляб, салата с макарони. Пил е и кафе. В момента мога да кажа само, че убитият е бил в цветущо здраве и в отлична физическа форма, преди някакъв мръсник да го смаже от бой.
— Мислиш ли, че е починал от фрактурата на черепа?
— Нали току-що ти обясних, че още не съм приключил! — Резкият глас на Морис сякаш пронизваше като лазерен лъч. Преди Ив да отговори, той вдигна ръката си, която беше покрита със защитен спрей и окървавена чак до китката. — Извинявай, Далас. Вече имам представа какво се е случило. Престъпникът го е нападнал в гръб и първият удар е попаднал върху тила на жертвата. Нараняванията по лицето на мъртвия говорят, че той е ударил главата си в стъкло или в огледало. Вторият удар го е повалил, после мръсникът е пръснал черепа му. Смъртта е настъпила почти мигновено. Другите наранявания са причинени след това. Още не съм привършил с описването им.
— Каза ми достатъчно. Извинявай, задето те притеснявам.
— И аз бързам. — Морис изду страните си. — Познавах убития и искам да помогна за залавянето на престъпника. Коли беше симпатяга, често показваше холограми на децата си — очевидно се гордееше със семейството си. Всички тук са потресени от смъртта му. — Той се втренчи в Ив. — Радвам се, че ти водиш разследването, Далас. Сигурен съм, че няма да претупаш работата. Ще получиш рапорта ми до края на работното време. — Прекъсна връзката, а Ив промълви:
— Коли е бил всеобщ любимец. Кой е изпитвал толкова силна омраза към този симпатичен човек, който е обичал децата и съпругата си? Кой би се осмелил да пребие до смърт полицай, след като е известно, че ченгетата винаги обединяват усилията си да заловят убиеца на техния колега? Излиза, че все пак Коли не е бил симпатичен на всички. Някой го е мразел в червата.