— Това е част от проблема, а не решение — категорично заяви Вероника. — Тяхната методология е губеща, същата, която са използвали още в Управлението на стратегическите служби в Берлин след Втората световна война. Нашите платени информатори отдавна се обръщат срещу нас — работят за отсрещната страна, подхранват ни с дезинформация. Що се отнася до наемниците, които сме вербували — като талибани и разни други мюсюлмански бунтовнически групи, — те всички до един накрая се обърнаха срещу нас и станаха наши безпощадни врагове.
— Тя има право — каза президентът.
— Миналото си е минало — гневно отвърна генерал Кендъл. Лицето му помръкваше с всяка следваща дума на Вероника. — Няма абсолютно никакво доказателство, че новите ни информатори или наемниците, които общо са от жизненоважно значение за победата ни в Близкия изток, някога ще се обърнат срещу нас. Напротив, разузнавателните данни, които предоставят, много помогнаха на хората ни на бойното поле.
— Наемниците по дефиниция са предани на онзи, който плати най-много — каза Вероника. — Столетия история от римско време насам доказват това твърдение отново и отново.
— Цялата тази размяна на реплики не е от значение — Лавал с неудобство се размърда на стола си. Явно не беше предвидил толкова разгорещена защита. Кендъл му подаде досие, което Лавал представи на президента. — Генерал Кендъл и аз прекарахме почти две седмици да подготвим това предложение как да се преструктурира по-нататъшната работа на ЦРУ. Пентагонът е готов да приложи този план в момента, в който получим вашето одобрение, господин президент.
За ужас на Вероника президентът прегледа предложението, после го подаде на нея.
— Какво ще кажеш за това?
Вероника почувства как се изпълва с гняв. Вече бяха подкопали позициите й. От друга страна, отбелязваше това като добър нагледен урок за себе си. Не се доверявай на никого, дори на онези, които привидно са ти съюзници. До този момент беше мислила, че има пълната подкрепа на президента. Фактът, че Лавал, който в края на краищата беше по същество говорител на министъра на отбраната Холидей, имаше влиянието да свика тази среща, не трябваше да я изненадва. Но това, че президентът искаше от нея да обмисли поглъщане от Пентагона, беше възмутително и направо казано, плашещо.
Без дори да поглежда към предложението, тя изправи рамене.
— Сър, това в най-добрия случай е неуместно. Възмутена съм от очевидния опит на господин Лавал да разшири разузнавателната си империя за сметка на ЦРУ. От една страна, както обясних, Пентагонът не е подходящ да направлява, камо ли да спечели доверието на огромния ни брой оперативни агенти. От друга страна, този ход може да създаде опасен прецедент за цялата разузнавателна общност. Ако попадне под контрола на въоръжените сили, потенциалът ни за събиране на разузнавателни данни няма да има полза. Напротив, традицията на Пентагона в явното незачитане на човешкия живот, наследството му от незаконни операции, комбинирано с добре документирано финансово разточителство, прави Пентагона изключително лош кандидат да нагазва в чиято и да е друга територия, особено на ЦРУ.
Единствено присъствието на президента накара Лавал да сдържи яростта си.
— Сър, в ЦРУ цари пълен хаос. Това трябва да се промени незабавно. Както казах, нашият план може да бъде приложен още днес.
Вероника издърпа дебелата папка, в която подробно беше описала плановете си за ЦРУ. Стана и я постави в ръцете на президента.
— Сър, чувствам се длъжна да повторя една от главните теми на предишната ни дискусия. Макар че съм служила при военните, идвам от частния сектор. ЦРУ се нуждае не само да се отърве от ненужното, но и от свежа перспектива, непокварена от закостенялото мислене, което преди всичко ни докара до това непоносимо положение.
Джейсън Борн се усмихна.
— Да си призная, тази вечер не знам кой съм. — Той се наведе напред и каза много мило: — Чуй ме. Искам да извадиш мобилния телефон от чантата си, без никой да види. Искам ма ми се обадиш. Може ли?
Мойра задържа очите си приковани в неговите, докато намери телефона си в дамската чанта и натисна съответния бутон за бързо избиране. Неговият телефон звънна. Той се облегна назад и се обади. Говори по телефона така, сякаш от другата страна на линията имаше някой. После затвори и каза: