Той се закашля и се дръпна в опит да си поеме дъх. След това вдигна свободната си ръка към предницата на сакото на Шуменко. На Шуменко сигурно му се стори, че Аркадин прави последен напразен опит да освободи заклещената си ръка. Той изобщо не усети кога Аркадин измъкна писалка от горния му джоб и я заби в лявото му око.
Шуменко веднага отстъпи. Аркадин хвана пистолета, падащ от безсилната ръка на ударения. Щом Шуменко се свлече на мостчето, Аркадин го сграбчи за предницата на ризата и коленичи, за да е на едно ниво с него.
— Документът — каза той. И когато главата на Шуменко започна да се отпуска, каза: — Олег Иванович, чуйте ме. Къде е документът?
Здравото око на мъжа проблесна, пълно със сълзи. Устата му се сви. Аркадин го разтресе, докато Шуменко не зави от болка.
— Къде е?
— Няма го.
Аркадин трябваше да наведе глава, за да чуе шепота на Шуменко заради силната музика. „Кюр“ бяха заместени от „Сиукс“, после от „Баншис“.
— Какво значи няма го?
— Тръгна по канала. — Устата на Шуменко се накъдри в нещо като усмивка. — Не това искаше да чуеш, нали, „приятелю на Пьотър Зилбер“? — От здравото му око потекоха сълзи. — Тъй като това е краят на линията за теб, наведи се по-близо и ще ти кажа една тайна. — Той облиза устни, щом Аркадин се съгласи, после повдигна глава и ухапа по месестата част дясното ухо на Аркадин.
Аркадин реагира, без да мисли. Той натика дулото на пистолета в устата на Шуменко и натисна спусъка. Почти едновременно с това осъзна грешката си и извика „По дяволите!“ на шест различни езика.
Четвърта глава
Потънал дълбоко в сенките срещу ресторант „Бижу“, Борн видя как се появяват двамата мъже. По раздразненото изражение на лицата им разбра, че са изгубили Мойра. Държеше ги под око, докато двамата се отдалечаваха заедно. Единият от тях се обади по мобилния телефон. Спря за момент да попита нещо колегата си, после продължи разговора по телефона. В този момент двамата вече бяха стигнали „Ем Стрийт“. Щом приключи разговора, мъжът прибра мобилния телефон. Чакаха на ъгъла и гледаха как покрай тях минават девойките на възраст за женене. Борн забеляза, че мъжете не се отпускат, а стоят изправени като бастуни, с ръце отстрани, които се виждаха. Изглежда, чакаха да ги вземат — необходимо позвъняване в подобна вечер, когато паркирането беше невъзможно, а трафикът по „Ем Стрийт“ — пределно гъст.
Борн, който нямаше кола на разположение, се огледа наоколо и видя един велосипедист да приближава Северозападна трийсет и първа улица откъм алеята край канала. Караше покрай водата, за да избегне задръстването. Борн тутакси се озова до него и застана пред колелото. Велосипедистът рязко спря с гневно възклицание.
— Трябва ми колелото ти — каза Борн.
— Ами, много ясно, че не може, човече — отвърна велосипедистът с тежък британски акцент.
На ъгъла на 31-ва и „Ем“, до бордюра, пред двамата мъже спираше черен джип на „Дженеръл Мотърс“.
Борн пъхна четиристотин долара в ръката на велосипедиста.
— Казах, веднага.
Младежът в миг погледна към парите. После бързо промени мнението си и каза:
— Заповядай.
Щом Борн се качи, той му подаде каската си.
— Ще останеш доволен, човече.
Двамата мъже вече бяха изчезнали вътре в колата и тя навлизаше в гъстия поток автомобили. Борн потегли, като остави зад гърба си недоумяващия велосипедист.
Като стигна ъгъла, Борн зави надясно по „Ем Стрийт“. Черният автомобил беше на три коли пред него. Борн си проправи път в задръстването и се премести в позиция, в която нямаше да изостава от колата. На Северозападна тридесета улица всички спряха на червен светофар. Борн беше принуден да пусне единия си крак и затова тръгна по-късно, когато колата потегли точно преди светофарът да светне зелено. Джипът изръмжа пред другите автомобили и Борн се изстреля напред. Бяла тойота завиваше от Тридесета улица в пряката и се насочваше вдясно от него под прав ъгъл. Борн внезапно се засили, свърна към ъгъла и се качи на тротоара, като избута група минувачи и отнесе серия ругатни. Тойотата гневно изсвири и го пропусна на косъм, докато се люшкаше през средата на „Ем Стрийт“.
Борн успя да вземе добра преднина, тъй като автомобилът се забави от мудния трафик, който се разделяше там, където „Ем Стрийт“ и „Пенсилвания Авеню“ се пресичаха на Двадесет и девета улица. Когато приближаваше светофара, видя как колата потегля и разбра, че са го забелязали. Колелото, което предизвика бъркотия и блъсканица на червен светофар, се набиваше на очи, макар че велосипедистът се боеше тъкмо от това.