Тя леко помръдна и един сноп светлина улови проблясъка на сълзи в очите й.
— Няма, Джейсън. Обещавам ти.
Отново потънаха в мълчание, този път толкова дълбоко, сякаш бяха единствените останали на света хора.
Накрая Борн подаде ръка и Мойра се приближи към него. Той стана от дивана и я прегърна. Мойра ухаеше на лимон и здравец. Борн прокара ръце през гъстата й коса и я прегърна. Лицето й се изви към него и устните им се долепиха, а от сърцето му се откърти още един слой лед. След малко той отпусна ръцете си и отстъпи назад.
Тя развърза колана, халатът се разтвори и се смъкна от раменете й. Голата й плът светеше с тъмнозлатисто сияние. В тялото й нямаше нищо, което той да не харесва. Сега тя пое ръката му и го поведе към леглото, където настървено се строполиха един върху друг.
Борн сънуваше, че стои на прозореца в спалнята на Мойра и се взира през дървените щори. Светлината от уличните лампи падаше по тротоара и настилката и хвърляше дълги полегати сенки. Докато гледаше, една от сенките се изправи от паважа, тръгна право към него, сякаш беше жива и можеше да го види през широките дървени летви.
Борн отвори очи, без да може да преодолее границата между съня и будното съзнание. Сънят изпълваше ума му; усещаше как сърцето му бие в гърдите по-силно, отколкото трябва в момента.
Ръката на Мойра лежеше върху бедрото му. Отмести я и тихо се изтърколи от леглото. Гол отиде на пръсти във всекидневната. В камината се стелеше студената сива пепел. Корабният часовник с тиктакане приближаваше четири часа сутринта. Точно както в съня си Борн се загледа в ивиците улична светлина и надникна. И също като в съня му светлините хвърляха полегати сенки по тротоара и настилката. Нямаше и преминаващи коли. Всичко беше тихо и неподвижно. Нужни му бяха само минута или две, за да усети движението — беше незначително, мимолетно, сякаш някой изправен беше понечил да се отпусне от единия върху другия си крак, но после се отказа. Борн изчака да види дали движението ще се повтори. Вместо това на светлината се очерта облаче издишан въздух и почти моментално се изпари.
Той бързо се облече. Избягвайки и входната, и задната врата, той се измъкна от къщата през един страничен прозорец. Беше много студено. Задържа дъха си, за да не излезе пара и да издаде присъствието му, както беше станало с наблюдателя.
Спря се преди ъгъла на сградата и предпазливо надникна иззад тухлената стена. Успя да види извивката на нечие рамо, но толкова ниско, че можеше да се сбърка наблюдателят с дете. Във всеки случай, не беше помръднал. Като се сля отново със сенките, Борн тръгна по Тридесета улица и зави наляво по „Дент Плейс“, която беше успоредна на „Кеймбридж Плейс“. Когато стигна края на пресечката, зави наляво по „Кеймбридж“ при пряката на Мойра. Сега можеше да види къде е застанал наблюдателят и се сви между две паркирани коли почти срещу къщата на Мойра от другата страна на улицата.
Внезапен порив на влажен вятър накара наблюдателя да се свие и той скри глава между раменете си като костенурка. Борн използва момента да пресече улицата и се придвижи покрай сградата бързо и тихо. Наблюдателят го забеляза твърде късно. Той още обръщаше глава, когато Борн го сграбчи за раменете откъм гърба и го тръшна върху капака на паркираната кола.
Светлината го огря. Борн видя черното му лице и разпозна чертите за част от секундата. Веднага изправи младия мъж и го избута обратно в сенките, където беше сигурен, че няма да ги видят други любопитни очи.
— Боже Господи, Тайрон — каза той. — Какво правиш тук, по дяволите?
— Не мога да ти кажа. — Тайрон беше сърдит, вероятно защото го бяха разкрили.
— Какво значи не можеш да ми кажеш?
— Подписах споразумение за поверителност, затова.
Борн се навъси.
— Дерон не би те накарал да подпишеш такова нещо. — Дерон беше фалшификаторът, който Борн използваше за всички документи и понякога за уникални нови технологии или оръжия, с които Дерон експериментираше.
— Доун вече не работи за Дерон.
— Кой те накара да подпишеш споразумението, Тайрон? — Борн го хвана за реверите на сакото. — За кого работиш? Нямам време да играя игрички с теб. Отговори ми!
— Не мога! — Тайрон можеше да проявява магарешки инат, когато искаше, страничен ефект от това, че беше израснал по улиците на североизточните бедняшки квартали на Вашингтон. — Но сигурно мога да те заведа сам да се убедиш.