Дансингът беше препълнен с мъже и жени. Виждаха се предимно полюшващи се бедра и лакти. Аркадин си проправи път до бара, който се простираше покрай дясната стена. На два пъти го пресрещаха млади блондинки с големи гърди, които желаеха компанията му и както предположи той, парите му. Мина бързо край тях и намери най-прекия път до изтормозения барман. На стената зад бара към огледало бяха прикрепени три стъклени полици с бутилки алкохол, за да могат клиентите да наблюдават действията на бармана или да се любуват на себе си, докато се тровят.
Аркадин беше длъжен да нагази през плътен кордон веселяци, преди да успее да си поръча „Столичная“ с лед. Когато след известно време барманът се върна с неговото питие, Аркадин го попита дали познава някоя си Девра.
— Да, разбира се. Ей там — каза той, като кимна по посока на тъничкото момиче диджей.
Девра си направи почивка едва към един часа. Имаше и други хора, които я чакаха да привърши — Аркадин предположи, че са фенове. Той имаше намерение да стигне до нея първи. Използва по-скоро въздействието на своята личност, отколкото фалшивите си документи. Не че тълпата тук щеше да ги постави под съмнение, но след инцидента във винарната той не искаше да оставя никаква следа, по която да тръгнат истинските украински тайни служби. Фалшивото име на служител от държавната полиция, което беше използвал там, вече беше опасно за него.
Девра беше блондинка и висока почти колкото Аркадин.
Не беше за вярване колко са тънки ръцете й. Изобщо не можеха да бъдат определени. Бедрата й не бяха по-широки от тези на малко момче и той виждаше лопатките на гърба й, докато се движи. Тя имаше големи очи и мъртвешки бяла кожа, сякаш рядко виждаше дневна светлина. Черният й гащеризон с бял череп и пресечени кости отпред на корема беше подгизнал от пот. Вероятно защото беше диджей, ръцете й постоянно се движеха, дори когато останалата част от нея оставаше сравнително неподвижна.
Девра го изгледа от главата до петите, докато той се представяше.
— Не изглеждаш като приятел на Олег — каза тя.
Но когато Аркадин размаха квитанцията с дължимата сума пред лицето й, нейното скептично отношение изчезна. „И така — мислеше Аркадин, докато тя го водеше в гримьорните, — продажността на човешкия род не може да се надценява.“
Стаята на изпълнителите, в която Девра почиваше между сетовете, повече заслужаваше да бъде оставена на пристанищните плъхове, които без съмнение бяха затворени зад стените, но точно сега това нямаше как да се избегне. Той се опита да не мисли за плъховете; така или иначе нямаше да остане дълго тук. Прозорци нямаше; стените и таванът бяха боядисани в черно, със сигурност за да се прикрият многобройни грехове.
Девра включи лампа с мижава четиридесетватова крушка и седна на дървен стол, надраскан с нож и изгорен от цигари. Едва ли имаше разлика между стаята на изпълнителите и някоя килия за разпити. Нямаше никакви други столове или мебели, с изключение на тясна дървена маса, опряна на едната стена, и на нея цареше бъркотия от гримове, дискове, цигари, кибрит, ръкавици и други натрупани дреболии, които Аркадин не си направи труда да разпознае.
Девра се облегна назад и запали цигара, която пъргаво грабна от масата, без да предложи и на него.
— Значи си дошъл да изплатиш дълга на Олег.
— В известен смисъл.
Очите й се присвиха и тя много заприлича на сибирска белка, каквато Аркадин веднъж беше отстрелял в покрайнините на Санкт Петербург.
— Какво точно значи това?
Аркадин извади банкнотите.
— Ето, нося на място парите, които той ти дължи. — Щом Девра посегна към тях, Аркадин ги дръпна. — В замяна бих искал малко информация.
Девра се засмя.
— На каква ти приличам, на телефонен оператор?
Аркадин я удари така силно с опакото на ръката си, че Девра се блъсна в масата. Тубичките червило и грим се затъркаляха и изпопадаха. Девра отмести ръка, за да се задържи, а пръстите й заровиха по масата.
Когато измъкна малък пистолет, Аркадин беше готов. Юмрукът му смаза деликатната й китка и той изтръгна оръжието от вцепенените й пръсти.
— Сега — каза той, като я върна обратно на стола — готова ли си да продължиш?
Девра мрачно го погледна.
— Знаех си, че това е прекалено хубаво, за да е истина. — Тя избухна. — По дяволите! Нито едно добро дело не остава ненаказано.
Аркадин се позабави, докато осмисляше това, което действително казваше Девра. После попита: