Фич го ненавиждаше за тази слабост. Като че му бяха малко другите грижи, та трябваше и да опазва трезвен клетия Д. Мартин Джанкъл.
— Предполагам, че техните адвокати вече са готови? — попита друг от шефовете.
Фич сви рамене.
— Правилно предполагаш. Адвокати поне не им липсват.
Според последни сведения бяха осем на брой. Говореше се, че осем от най-големите адвокатски фирми отделили по един милион, за да финансират тази публична схватка с тютюневата промишленост. За ищец бяха избрали вдовицата на някой си Джейкъб Л. Уд. А за арена на схватката — крайбрежието на Мексиканския залив, защото в щата Мисисипи имаше подходящи закони и съдебните заседатели в окръг Билокси често проявяваха великодушие. Не бяха подбрали съдията, но и тук имаха невероятен късмет. Негова светлост Фредерик Харкин беше работил като адвокат най-вече на тъжители, преди да получи сърдечен удар и да се оттегли на по-спокойна работа.
Процесът не беше обикновен и всички го знаеха.
— Колко са похарчили?
— Не разполагам с такава информация — каза Фич. — Дочухме обаче слухове, че бойните им резерви може би не са чак толкова големи, колкото им се иска да вярваме. Май имат дребни проблеми със събирането на сумите. Но вече са вложили милиони. А наоколо им десетина сдружения на потребителите само чакат възможност да се намесят.
Джанкъл разклати леда в чашата си и я изпразни до дъно. Беше му четвъртата. За момент настана тишина — Фич чакаше нови въпроси, а шефовете съзерцаваха килима.
— Колко ще продължи? — запита най-сетне Джанкъл.
— От четири до шест седмици. Тук претупват набързо подбора на съдебните заседатели. До сряда сигурно вече ще ги знаем.
— С Алънтаун загубихме цели три месеца — възрази Джанкъл.
— Това не ти е Канзас, драги. Много ли ти се иска да висиш тук три месеца?
— Не, аз просто… — печално провлачи Джанкъл.
— Колко време трябва да останем в града? — запита Вандъмиър и неволно погледна часовника си.
— Ваша работа. Ако не ви се стои, тръгвайте си още сега, а ако искате — изчакайте да подберем заседателите. Нали си имате самолети. Като ми потрябвате, знам къде да ви намеря. — Фич остави чашата върху лавицата на камината и ги огледа един по един. Явно смяташе да си тръгва. — Нещо друго?
Мълчание.
— Добре.
Той отвори вратата, каза нещо на Хосе и изчезна. Четиримата безмълвно се взирахав разкошния килим и се тревожеха за цял куп неща, свързани с идния понеделник.
Джанкъл най-сетне запали цигара с потреперваща ръка.
Уендъл Рор спечели първите си големи пари в съдебната зала, когато в Залива изгоряха двама сондажници от петролна платформа на „Шел“. Неговият дял достигаше почти два милиона и той реши, че е достатъчно опасен противник. Без да жали парите, Рор се захвана здраво на работа, събра клиенти и на четирийсетгодишна възраст притежаваше агресивна фирма и славата на страховит адвокат. Сетне наркотиците, разводът и някои неудачни капиталовложения временно го съсипаха, тъй че на петдесет години защитаваше дребни джебчии подобно на милиони други адвокати. Когато по Крайбрежието се надигна вълна от съдебни дела за обезщетения в азбестовото производство, Уендъл отново се озова на тепиха. За втори път натрупа състояние и се закле повече да не го губи. Изгради нова фирма, обзаведе я разкошно и дори си намери млада съпруга. Загърбил пиенето и хапчетата, Рор насочи внушителната си енергия към съдебни дела на пострадали от всички клонове на американската промишленост. Повторният му възход в юридическите кръгове се оказа още по-бърз. Пусна си брада, положи необходимите грижи за косата си, стана радикал и любимец на лекторските кръгове.
Със Селист Уд, вдовицата на покойния Джейкъб Уд, го запозна младият адвокат, който уреждаше формалностите по завещанието. Джейкъб Уд бе починал на петдесет и една години, през последните трийсет от които бе пушил по три кутии на ден. Преди да умре, бе завеждащ производство във фабрика за лодки, с четирийсет хиляди долара годишна заплата.
В ръцете на някой не тъй амбициозен адвокат случаят би изглеждал пълна скука — просто един от множеството мъртви пушачи и нищо повече. Рор обаче имаше изграден кръг от приятели, които таяха най-грандиозните мечти в адвокатския занаят. Всички бяха специалисти по трудови дела, всички бяха спечелили милиони от процеси за силиконови бюстове, канцерогенни пластмаси и азбест. Сега се срещаха по няколко пъти годишно и замисляха как да забият кирка в най-златоносната жила на американското правораздаване. През цялата история на човечеството нито един законно произвеждан продукт не бе убил толкова хора, колкото цигарите. А джобовете на производителите бяха толкова дълбоки, че парите в тях направо мухлясваха.