Иван Янев
Присъединяването на България към Тристранния пакт
1 март 1941 г. в българската историография
На 27 септември 1940 г. в Берлин се подписа Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Този пакт щеше да играе основна роля в световната политика през следващите няколко години. Пакта имаше за цел преразпределение на териториите и сферите на влияние в световен мащаб.1 През октомври селскостопанския български министър Иван Багрянов прави посещения в Германия и Италия. В двете страни министъра е посрещнат твърде помпозно и се радва на изключително внимание от страна на домакините не отговарящо на ранга му. На 16 октомври има разговори с граф Чано и със самия Мусолини, италианските ръководители говорят за справедливите ревандикации на България за излас на Егея, Мусолини също заявява, че Турция и Русия няма да попречат за плановете му на Балканите. Най-вероятно Дуче се опитва да втълпи на българите, че след като Турция и СССР няма да му пречат, то българите няма за какво да се оправдават с тях. След тази среща на 17 октомври за България заминава личния пратеник на Мусолини Филипо Анфузо с послание до цар Борис III. В това писмо диктатора уведомява царя, че още през настоящия месец той ще започне акция срещу Гърция и той предлага на българите да си вземат това, което им се полага. Писмото е в съобщителен тон. Мусолини не иска нищо от българите той само им предлага да си вземат своето, но царя разбира, че писмото цели да въведе България във война и след двудневен размисъл под дебел слой любезности той „категорично отказва“, като говори на пратеника за „малката лодка“ на неговото царство. Както пише И. Димитров: „Зад пищните фрази на ласкателства, зад тържествените уверения за приятелство се криеше едно категорично «не!» на поканата за съучастие в италианската агресия на Балканите.“2 На осми октомври в Румъния се настаняват германски войски по искане на генерал Антонеску.3 На 15 октомври Рендел връчва на цар Борис III писмо от английския крал Джордж VI. В това писмо се изказва задоволство от досега водената политика от царя, но също така се изказва и предупреждение, че България трябва да запази своя неутралитет, защото може да се превърне в театър на военни действия.4 На 16 октомври в София пристига телеграма от Рибентроп с покана от страна на Германия към България последната да се присъедини към новообразувания Тристранен пакт. Според Д. Сирков срока, който се дава на България за присъединяването към пакта е три дни.5 Според И. Димитров срока, който е определен от германците е два дни.6 Според Н. Генчев срока е също два дни, а също така Рихтхофен устно добавя, че Румъния и Унгария желаят да се присъединят към пакта. По същото време в България пристига просветния министър на Германия.7 На 17 октомври Попов телеграфира на Драганов във връзка с поканата на Рибентроп и го пита дали според него това предложение няма да предизвика Англо-турска заплаха, Югославска и „особено Руска“, като се позовава на недостатъчното въоръжение на българската армия. По-късно през същия ден Попов изпраща нова телеграма и уведомява българския пълномощен министър в Берлин, че на българо-турската граница има 24 турски дивизии, на българо-гръцката те са 8, а на „албанския фронт“ те са 7. В София на 18 октомври се узнава за „първата германска отстъпка“ срока не е (2 или 3) дни, а 10 дни. Също на 18 октомври италианския пълномощен министър в София Маджистрати предава „аналогична покана“ от италианското правителство за присъединяване на България към пакта. На 20 октомври Иван Попов изпраща телеграма до Драганов с инструкция да разбере истинските причини на германското настояване за присъединяването на България към Тристранния пакт и също дали има тайни клаузи.
Д. Сирков пише, че на 22 октомври цар Борис III пише „лично писмо“ до Хитлер, в което изразява единомислието между Германия и България и, че „старата бойна дружба“ не е „празна дума“. Царя обрисува деликатната обстановка на България по отношение на своите съседи и недостатъчното въоръжение. „В заключение българският монарх моли Хитлер още веднаж да обмисли въпроса, дали е абсолютно необходимо досегашната българска политика, която «държи в шах нашите и вашите врагове», да се изменя…“ Царя казва, че при евентуалната измяна на политиката „незабавно“ ще се изтощат силите на България. Борис заявява, че е готов да изпрати министър-председателя и министъра на външните работи, за да изяснят „всички тия въпроси“.8 Според В. Тошкова царския пратеник Морфов потегля за Германия на 21 октомври.9 На 23 октомври цар Борис III връчва на Рендел отговора на писмото на Джордж VI от 15 октомври. В отговора царя благодари за „любезното внимание“, което краля проявява към България и за неговите „симпатии“ за „Справедливите териториални аспирации на българския народ“, които са били удовлетворени на скоро. Царя изразява надежда за по-бързо приключване на войната и за установяване на един „траен и справедлив мир“.10 На 28 октомври Италия напада Гърция, в същия ден в София се открива есенната сесия на Народното събрание. И. Димитров пише, че в Тронното си слово Борис III избягва да спомене за неутралитета на страната. Съюзниците на Гърция отказват да и окажат подкрепа срещу италианската армия оправдавайки се, че договорните задължения нямат предвид да се воюва срещу Велика сила или с извънбалканска страна.11 Войната в началото е успешна за Италия, но постепенно Гърция взема превес и на 12 ноември гръцката армия изтласква агресора от своята територия и продължава да настъпва. В средата на ноември Хитлер решава да се справи с Гърция. В София се получава покана до царя да посети Хитлер, царя е разтревожен, но решава да отиде като вземе със себе си само външния министър, а Филов да си остане в България. Това е трик от страна на Борис III с цел ако се наложи да се решава някой важен проблем, то той да не може да се реши още в Германия. Така на 17 ноември цар Борис III и Иван Попов отлитат за Берхтесгаден, където по отделно разговарят царя с Хитлер и Попов с Рибентроп. Хитлер се държи внимателно с „царската особа“, но Н. Генчев пише, че същото не може да се каже за Рибентроп, който се държи „безкрайно арогантно“ с българския външен министър и постоянно го „натиска“ да приеме подписването на Тристранния пакт даже му казва, че предвидената дата за България е 26 ноември. Но Попов героично успява да издържи атаките на шефа на немската дипломация. Рибентроп заявява, че Румъния, Унгария и Словашко ще се присъединят към пакта. Българския външен министър с подкрепата на царя успява да откаже присъединяването на България в този момент. Така на 18 ноември те се прибират от Берхтесгаден без да се съгласят на непосредствено присъединяване на България към пакта.12 Според И. Димитров цар Борис III не е отхвърлил по принцип присъединяването към пакта, но е помолил за отсрочка, а също така заявява, че би искал и Югославия да върви по същия път. Според Хитлер Турция не би се осмелила да нападне България ако последната влезе в пакта.13 Според Ст. Груев „Царят не каза не, а по-скоро не сега.“14 Пак според същият автор след пет дни Първан Драганов предава на Хитлер отговора на българското правителство за принципно съгласие за влизане в пакта, но то да се осъществи на един по-късен етап.15
7
Генчев Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г., ГСУ, т. 63, С, 1970 г., а също е дадена 1971 г., с. 373
9
Тошкова В., Присъединяването на България към Тристранния пакт, сп. Исторически преглед, кн. 4, 1969 г,. с. 61
12
Генчев Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г., ГСУ, т. 63, С, 1970 г., а също е дадена 1971 г., с. 377–379