Н. Генчев излага тезата, че България отказва да се присъедини към пакта, а не, че по принцип се е съгласила, но отложила присъединяването за по-късна дата. Според него това, че германската армия не е още на Дунава, заплахата от Турция и непредсказуемото поведение на Югославия, а също и английските заплахи карат българските управници да откажат подписването на договора.16 Унгария е първата страна, която без натиск, а дори, както пише К. Гърдев пожелава да се присъедини към Тристранният пакт на 20 ноември тя официално става член на пакта. След Унгария се присъединяват Румъния и Словакия.17 М. Михов развива теорията, че още в средата на октомври германски военни специалисти под различни форми са настанени в България. Също така той смята, че предложението от страна на СССР за пакт и идването на Аркади Соболев в София предотвратяват „прикачването на България към колесницата на хитлеристка Германия“. Също и друго противоречие е на лице, че царя изпраща своето писмо до Хитлер на 20 октомври. М. Михов излага своето убеждение, че и Англия препоръчва влизането на България в пакта и по-специално Джордж VI в писмото си до Борис III. Като цяло неговата теза е, че се водят преговори за обединяването на всички възможни сили срещу СССР.18 На 19 ноември съветското правителство връчва на българският пълномощен министър в Москва Стаменов предложение за сключване на пакт за взаимопомощ. Преди година подобно предложение от казва тогавашният министър-председател и министър на външните работи Георги Кьосеиванов, като заявява, че още не е дошло времето за сключване на такъв пакт. Според Деканозов заместника на Молотов сега е настъпил подходящтият момент за сключване на пакт. През лятото на 1940 г. такива пактове се сключват и с Прибалтийските републики, а след това се анексират към СССР. Като се има предвид какъв е режима в Москва, който нетърпи монархическа форма на управление, а също така и страха от балтизация на България логично е категоричното решение за отказ на царя и силната четворка в кабинета състояща се от министър-председателят Богдан Филов, външният министър Иван Попов, военният министър Теодоси Даскалов и вътрешният министър Петър Габровски.
16
Генчев Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г., ГСУ, т. 63, С, 1970 г., а също е дадена 1971 г., с. 382–383
18
Михов М., Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война, сп. Военно-исторически сборник, кн. 1, 1954 г., с. 96–99