На 23 ноември Попов изпраща отговора на Стаменов, в който се казва, че България не се чувства застрашена и не са необходими гаранции, а също така, че е поканена да влезе в Тристранният пакт и в момента се проучва това предложение.19 На 24 ноември в София пристига съветският дипломат Аркади Соболев, който има за цел да връчи проектоспоразумението между Москва и София. На следният ден комунистите разгласяват текста на пакта и започва движение в негова защита. Москва е готова военните гаранции да отпаднат и единствено Москва да има такива по отношение на София. СССР няма нищо против присъединяването на България към Тристранният пакт дори може и самият СССР да влезе на по-късен етап. На 25 ноември Соболев има разговор с Иван Попов и му предлага да се сключи пакт за взаимопомощ между Съветския съюз и България. Съветския пратеник се среща и с министър-председателя и с царя. Пакта, който предлага СССР включва всякаква взаимопомощ в това число и въоръжена.20 Според Н. Генчев царя, Филов и Попов още при първите индикации за това, че СССР ще предложи на България пакт те се събират и решават по принцип да откажат неговото подписване. Въпреки че Съветския съюз предлага разрешаването на проблемите не само със Западна Тракия, но и с Източна. Съветите са готови да отеглят клаузата за военна помощ от България към СССР, а също според тях не е пречка това, че България води преговори за присъединяването на страната към Тристранния пакт, дори се казва, че и самият Съветски съюз може да влезе в този пакт. На 25 ноември Г. Димитров е извикан на разговор при Сталин и Молотов, които уведомяват комунистическия лидер за отправеното предложение към България за сключване на пакт между двете страни. След срещата си със съветските ръководители Г. Димитров съставя телеграма в духа на съветските предложения и я изпраща до българските комунисти като им нарежда:
„Вземете най-бързи и енергични мерки това предложение да стане достояние на парламента и вън от него, в печата и масите. … Решават се за дълги години съдбините на българския народ.“21 на 29 ноември царя има среща с Лулчев, който е записал в дневника си за разговора отнасящ се за посещението на монарха при Хитлер и Рибентроп, а също и за соболевото посещение. Той пише, че царя му е разказал за Хитлер, че се е държал внимателно за разлика от своя външен министър Рибентроп, който доста е поизпотил Попов. „Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа.“22 Хитлер е заявил на цар Борис, че Германия не желае да започва война в този район, но ако военната обстановка го принуди той ще премине през територията на България.
На 19 декември отново има среща между Лулчев и царя, на която говорят по вътрешната и външната политика като за последната се спират на варианта, който Лулчев е записал: „По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или с други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там каквото даде Господ.“23 Ето какво е записала в дневника си г-жа Филова на 28 декември 1940 г.: „Тази вечер Богдан ми съобщи важно решение. На 1. I. 41 г. той и аз ще заминем във Виена. На 3. I. 41 г. той тайно ще се срещне с Хитлер и Рибентроп… Официалният претекст за това пътуване ще бъде, че отиваме по болест, за да се прегледа Богдан на лекар във Виена.“24 На 1 януари Филов заедно с жена си с влак тръгва за Виена, където пристига на следния ден. На 3 януари трябваше да се срещне с Рибентроп, но последния поради метеорологични затруднения не пристигна. На 4 януари двамата се срещат и разговарят . Министър-председателя разказва на Рибентроп за соболевото посещение, а пък от своя страна немския външен министър непропуска удобната възможност да напомни на филов, че ако България се бе присъединила към Тристранният пакт тези проблеми не биха съществували. Филов отново изказва същите аргументи за недостатъчното въоръжение и за опастността от Турция и СССР. Рибентроп заявява, че Москва няма да се намеси, а за опастността от Турция той я посреща със смях. Министър-председателя му казва, че формално България не е подписала пакта, но тя се чувствува обвързана с Германия и заявява следното: „… нашата съдба е свързана със съдбата на Германия; нашата политика е била винаги прямолинейна и последователна от 1914 г. насам; нашето влизане в пакта е естествен резултат на тази политика, а не приспособяване към сегашните условия.“25 Филов повдига въпроса за Македония и казва, че приятелството между България и Югославия е само привидно. Рибентроп казва, че на този етап България ще получи Тракия. След срещата с Рибентроп след обяда на същия този 4 януари той се среща и с Хитлер. На тази среща българският ръководител казва на фюрера, че в общи линии са постигнали консенсус с Рибентроп, но се разминават по въпроса кога България да подпише пакта веднага, както настоява Рибентроп или в последният момент преди германски войски да стъпят на българска територия. Филов отново поставя Македонския въпрос и, че слухът за това, че Югославия ще вземе Солун предизвиква силни чувства у българите: „Фюрерът отговори, че всички въпроси не могат да се решат изведнъж, че трябва да се остави нещо и на другите поколения,…“26 На 5 януари Филов се връща във Виена, където го чака съпругата му Кита, която пише, че Филов не е много доволен, защото България трябва да се присъедини към пакта. Но след това пише, че нейния съпруг все пак е доволен, защото това е по-удачния вариант, но изразява опасения за царя и останалите, които са в София. „Богдан телеграфира на Царя: Нужно е специално лекуване. Положението сериозно. Така беше уговорено.“27 Седмия ден от януари 1941 г. Филов описва подробно в своя дневник. Той пристига в София на гарата е посрещнат от министрите Иван Попов и Петър Габровски с тях отиват във филовата къща, където министър-председателя ги запознава със срещите си с германските ръководители. След това царския съветник Севов го отвежда на аудиенция при царя. След като последния разбира за съдържанието на водените разговори реагира необичайно остро, като заявява, че предпочита да абдикира или да се хвърли в прегрътките на болшевизма. Но Филов започва да го убеждава, че това е единственият вариант, а именно България да влезе в пакта. Царя постепенно се успокоява и започва да приема аргументите на своя министър председател. Филов пише: „При раздялата ни той бе вече доста окуражен и спокоен и се разделихме много приятелски.“28 На 20 януари на продължително заседание на министерския съвет, продължило 8 часа е прието решение за присъединяването на България към пакта.29 В това напрегнато положение в София пристига „Личния приятел“ на Рузвелт полковник Донован, чиято цел е да се запознае с обстановката в България и на Балканите, а също така и да увери управниците в София, че Америка е решена до край да помага на страните съпротивляващи се на хитлеристите. Той има последователно срещи на 21 януари с Попов, с военния министър ген. Даскалов и с министър-председателя Филов, а на 22 януари Донован се среща и с цар Борис.30 В началото на февруари Драганов проявява учудваща пасивност и въпреки задачите, които му възлага Филов той повече от седмица не се среща с Рибентроп да предаде българските искания. Според Н. Генчев правителството смята, че пълномощният министър чака евентуална правителствена криза, но все пак на 9 февруари Драганов се среща с първият дипломат на Райха и му предава исканията, които са следните:
20
Генчев Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г., ГСУ, т. 63, С, 1970 г., а също е дадена 1971 г., с. 387
29
Тошкова В., Присъединяването на България към Тристранния пакт, сп. Исторически преглед, кн. 4, 1969 г., с. 69