„1) да се отложи присъединяването на България към Тристранния пакт до идването на германски войски;
2) да се направи необходимото за успокояване на съседите на България;
3) да се потвърди писмено, че България ще получи Тракия, и
4) Германия да не иска българско участие във войната и да изпрати достатъчно войска на Балканите.“31
На 1 февруари 1941 г. в Румъния е подписана спогодбата Нойбахер, която предвижда, че издръжката на германската армия на територията на България е за сметка на Германия. Ако германец извърши престъпление на територията на България то той ще бъде съден от германски съд.32 На 2 февруари се подписва военен протокол между българския генерален щаб и германското главно командване. В този протокол се предвижда, че българската армия няма да се ангажира с военни акции заедно с вермахта, а също така германците се задължават да защитават България от „евентуални контрамерки“ от страна на съседите, Англия или СССР. Ново споразумение се подписва на 15 февруари в него се предвижда, че двете армии на България и Германия запазват независимо ръководство едно от друго до момента докато не започнат евентуални враждебни действия от съседите. В този случай двете армии минават под ръководството на щаба на Лист. Българската армия няма ангажимент да напада Турция и Гърция, но ако сама реши може да се включи след допитване до Германия.33 На 17 февруари „публично“ се обявява в Анкара и в София Българо-турска декларация за ненападение. Тази декларация е подписана със знанието на Берлин, а с тази стъпка българското правителство осигурява неутралитета на Турция при подготвяното присъединяване към силите на Оста.34 Делегацията, която е определена да замине за подписването на договора се изменя поради заболяването на Попов. Той по принцип е настроен скептично към присъединяването на България към пакта, но в същото време не си подава оставката, а решава да се направи на болен, за да избегне заминаването за Виена.35 На 1 март 1941 г. в 13,35 ч. в двореца Белведере българският министър-председател проф. Богдан Филов начело на българската делегация във Виена подписа протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт. От страна на съюзниците протокола се подписа от Рибентроп министър на външните работи на Германия, граф Чано министър на външните работи на Италия и японския посланик Ошима.36 Преценката на В. Тошкова е, че: „С това българската монархо-фашистка клика ускори германската военна окупация на част от Балканите.“37 На следващият ден правителственото мнозинство с „шумни овации“ ратифицира присъединяването на българия към Тристранния пакт. Не се дава възможност на опозиционните депутати да изразят своя протест. Още на 1 март започва навлизането на германската армия в България.38 М. Лалков пише, че българските управници избраха единствено възможният изход в този момент за запазване целоста на страната и режима в нея:
31
Генчев Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г., ГСУ, т. 63, С, 1970 г., а също е дадена 1971 г., с. 402–413
34
Хаков Д., Основни насоки на външната политика на Турция през Втората световна война, сп. Исторически преглед, кн. 6, 1967 г., с. 18
35
Генчев Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г., ГСУ, т. 63, С, 1970 г., а също е дадена 1971 г., с. 419–420
36
Тошкова В., Присъединяването на България към Тристранния пакт, сп. Исторически преглед, кн. 4, 1969 г., с. 72
38
Сирков Д., Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт, Българо-германски отношения и връзки, т. 1, С, 1972 г., с. 459–460