На 25 март се случи онова, което България желаеше, а именно правителството на Цветкович присъедини Югославия към Тристранният пакт. Но два дни по-късно на 27 март ген. Симович извърши преврат в в западната ни съседка. Хитлер предприе мълниеносни мерки още на 27 вечерта той подписа директива за ликвидирането на Югославия, с териториални отстъпки във военната акция трябваше да се привлекат България и Унгария. Същия ден българския пълномощен министър в Берлин Драганов е извикан на разговор с Хитлер и Рибентроп там му се заявява, че новото положение открива въпроса за Македония.48 На 6 април вермахта паралелно настъпи на югославска и гръцка територия и за броени дни се справи с техните армии. Армиите на двете съседки на България не бяха търпяли военни ограничения след Първата световна война и, въпреки това бяха смазани бързо и безкомпромисно от германската военна машина. Какво ли щеше да стане с България ако евентуално управляващите бяха решили да окажат военна съпротива на германската армия?49 На 19 април германия даде зелена светлина на София и българската армия започна да навлиза в новоосвободените земи. Беломорската област бе дадена на България като компенсация за влизането на страната в Тристранния пакт, а въпроса за Вардарска Македония се разреши внезапно посредством най-вече сръбската политика. Ако Югославия бе останала лоялна към Германия този болезнен за България проблем нямаше да получи такова разрешение. Германия нямаше намерение да задоволи България за сметка на Югославия, но след като последната изневери на Тристранния пакт Берлин реши сурово да накаже Западната българска съседка.
48
Сирков Д., Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г., Външната политика на България 1978–1944 г., С, 1978 г., с. 396