Хвърляйки поглед иззад рамо, Джонър видя, че е бил прав за машинните части. Лежаха на пода и формираха издайническа диря зад инвалидната количка на Врайс.
Проклетото нещо имаше тайно отделение, което Врайс използваше, за да крие неща, които не бяха негови - необходими за кораба части, например, или пък амуниции, или нещо за самата количка. И от време на време това отделение се отваряше, когато не трябваше.
Като например сега.
Джонър се надяваше охранителите да не са забелязали - да са били прекалено фокусирани на задачата си да стигнат до столовата. Тази надежда изчезна на мига, когато един от тях се обърна, посочи към Врайс и взе да вика нещо за малък сакат крадец.
„Мамка му“ - помисли си Джонър.
Потърси скритите из дрехите си шокови пистолети, предназначени точно за такива случаи. След това се обърна и отприщи поредица от изстрели по посока на синьоризците, разпръсвайки ги.
Или поне временно, помисли си Джонър. Тези момчета нямаше да се откажат толкова лесно.
- Мърдайте - изръмжа, стреляйки в коридора, докато Врайс се придвижваше с максималната скорост на количката си.
Краке знаеше добре ролята си и вместо да помага на Джонър, светлокосият мъж хукна пред Врайс, за да разчисти пътя, в случай, че някой заблуден пазач се натъкне на тях.
Джонър продължаваше да обстрелва коридора, докато другите не се скриха зад завоя. След това изстреля още няколко заряда за всеки случай и затича към съмишлениците си.
- Среща пред Имиграционния контрол! - извика му Врайс преди Джонър да успее да попита.
Което не беше чак толкова учудващо, тъй като количката му беше оборудвана с предавател със специална честота. Беше лесна работа за него да се свърже с Рипли и да и каже, че ситуацията се е вкиснала.
Това беше важно по две причини. Първо, те нямаше да напуснат Византия без нея. Второ, Кал беше единствената, която можеше да ги изведе от станцията.
За нещастие, зоната, в която се контролираше път-никопотокът към и от доковете на Византия - с изобретателното име Имиграционен контрол - беше най-добре охраняваната част от станцията. Когато Джонър и хората му стигнеха там, охраната вече щеше да ги очаква.
„Не стана, както го планирахме“ - помисли си той.
Докато размишляваше по въпроса, чу някакво раздвижване в коридора зад себе си. Явно пазачите се бяха стегнали и бяха тръгнали след тях. Някой трябваше да направи нещо по въпроса.
Обръщайки се и коленичейки, той се прицели и с двата инжектора в ъгъла, от който щяха да се покажат охранителите. „Ако бях на тяхно място “ - каза си, -„щях да спра и да надникна първо.“ Но те бяха охрана, а не квантови физици.
Както и очакваше, изригнаха иззад ъгъла без да се замислят дори. Джонър, който винаги беше щастлив да учи хората на практични мъдрости, веднага им показа грешката, която са направили.
Един от охранителите пое цял заряд сам и отхвръкна назад. Друг се завъртя около оста си, след като изстрелът го уцели в рамото. След това, доказвайки, че все пак не са пълни глупаци, останалите се прикриха извън обсега на шоковите пистолети.
Но нямаше да останат там за дълго. И тъй като не разполагаше с елемента на изненадата, Джонър нямаше да се справи толкова добре следващия път. Затова се завъртя и се втурна след приятелите си, надявайки се, че тактиката му за забавяне на противника им е откупила достатъчно време.
Кал чу подвикванията на тълпата раздразнени превозвачи петдесет метра преди тя и Рипли да стигнат до там. Но за разлика от всички останали в претъпкания коридор, Кал знаеше причината, предизвикала раздразнението на превозвачите.
На път за столовата по сигнал за сбиване, отряд охранители попаднали на група крадци. Не бяха успели да арестуват нарушители в последвалия сблъсък, поради което в момента организираха преследване за залавянето им.
Предвидимо, крадците бяха избрали Имиграционен контрол за своя цел, надявайки се да успеят да излетят от Византия. Но, за да успеят, трябваше да минат през дузина добре подготвени охранители, разположени там. А ако се опитаха да отидат в друга посока, щяха да открият, че пътят им е препречен от няколко централно управлявани прегради.
Разбира се, използването на няколко подбрани допълнителни прегради щеше да хване в капан крадците в някоя празна отсечка от коридор и да прекрати нуждата от сблъсък в натоварената зона на Имиграционен контрол. Понякога обаче се бяха получавали неприятни резултати на други станции от този вид стратегия. Кал знаеше, защото беше свалила данните и за