Освен това, колкото и добри да бяха Джонър и Краке, пък дори и Врайс, в използването на инжекто-рите, никой от тях не можеше да се сравнява с Рипли в тази област. „ Или в която и да е друга “ - помисли си Кал.
- Ще се видим на Бети - каза Врайс на Кал, докато минаваше покрай нея с количката си, следвайки Краке
към доковете.
- Не и ако тя те види първа - каза Джонър. Изстрелвайки още няколко заряда за довиждане
през вратата, той хукна след Врайс и Краке. Вече само Кал и Рипли се мотаеха в контролния център.
- Кажи кога - каза Рипли.
Кал нетърпеливо издърпа иглата от ръката си. Оставяйки проклетото нещо да виси на нишката си, върна бенката си на място и погледна към спътнич-ката си.
- Сега.
И се затича към доковете, знаейки, че Рипли я следва плътно.
Болеро се вторачи в лицето на Коркоран в екрана.
- Я дай пак? - каза тя, движейки ръце по контролното табло извън неговия поглед.
- Стана инцидент - каза Коркоран, а лицето му беше много по-мрачно от последния път, когато Болеро говори с него. - Някакви луди превозвачи се опитват да откраднат вещи, принадлежащи на станцията. Съжалявам, но трябва да оттегля разрешението за излитане, което ти дадох по-рано -поне докато не изчистим проблема.
Болеро знаеше кои бяха въпросните превозвачи и какво бяха намислили. Също както знаеше, че няма да може да чака да и бъде възвърнато разрешението.
- Разбирам - каза тя на Коркоран, надявайки се той да не се заглежда прекалено в статуса на Бети.
- Радвам се - каза трафик офицерът. - Край на връзката.
Изображението на екрана трепна и беше заместено от гледката от задната страна на количката на Врайс
- която показваше на Болеро, че съмишлениците и пак се придвижват. Рипли и Кал бяха изостанали - вероятно, защото беше отнело известно време на Кал да се откачи от системата.
Което означаваше, че щяха да достигнат до Бети след минута или две и щяха да искат да напуснат възможно най-скоро. Същото искаше и Болеро, повече от всичко в галактиката. Но отдръпването на разрешението за излитане усложняваше малко нещата.
С натискане на копче по таблото пред нея, смени гледката на екрана. Виждаше се отворената врата на товарното помещение на Бети, както и рампата, която запълваше разстоянието между дока и кораба. Беше една от трите такива рампи в този деветдесет-граду-сов квадрант, представляващ част от по-голямата докова структура на станцията. Всяка такава рампа се протягаше от Имиграционен контрол до кораба-посетител като спица на гигантско колело.
Болеро очакваше да види рампата пуста, тъй като първите щяха да пристигнат едва след тридесет секунди. Но някой вече я беше преполовил и търчеше с всичка сила към Бети.
И не беше някой, който Болеро познаваше.
- Ей! - каза тя на глас.
Глупавото копеле се втурна през отворените врати на товарния отсек, докато тя гледаше. След това изчезна встрани, несъмнено за да търси къде да се скрие.
От време на време гратисчии се опитваха да се возят на някой и друг товарен кораб - явно отчаяни хора. Но ако този знаеше какво се случва на Бети напоследък, едва ли щеше да избере точно нея.
За нещастие беше прекалено късно да му каже. Рама също нямаше да успее да изхвърли като нахален плъх натрапника, тъй като другите щяха да дойдат всеки момент.
„Кофти съвпадение“ - помисли си Болеро. Налагаше се засега да остави нещата така, както са и да се погрижи по-късно.
Симони никога не беше виждал вътрешността на товарен кораб - изглеждаше общо взето точно така, както си го беше представял.
Плетеница от черни вериги висяха от тавана като пипала, скърцащи заради тежките машинни части, които висяха на тях. Всяка верига вървеше комплект с квартет от движещи се сенки - нейни двойници, примамени да се появят от суровата светлина на осветителните тела по тавана и вентилационните решетки по пода.
Стените бяха мъртвешки светлосиви, освен на местата, върху които ръждата беше разцъфнала и прояла дебелата, неравна боя. Наситена миризма на силико-нова основа накара Симони да се намръщи - толкова силна, че щипеше синусите. Той обаче беше концентриран най-вече върху задачата да намери къде да се скрие преди някой да го намери.
За момент купчината застопорени на място кашони в ъгъла на помещението му се стори обещаваща. След това нещо друго привлече погледа му и той реши да го разгледа от близо.
Беше дръжка, част от врата, вградена в стената. Това предполагаше нещо като килер, може би достатъчно голям, за да се събере човек вътре. Ако не беше вече пълен, вероятно това щеше да е скривалището