Без разрешение не се отварят скобите. Това беше принципът.
Но веднага щом Болеро получи намек за проблема, който бе възникнал, тя беше помръднала Бети с няколко сантиметра назад. Затова когато Коркоран активира наново магнитните полета около скобите, корабът вече беше извън обсега им. Само дето се носеше толкова близо до рампата и беше толкова стабилна, че беше невъзможно Коркоран или някой друг да забележат разликата.
Беше трик, за който повечето пилоти не биха се сетили, а освен това много малко можеха да го изпълнят. Особено с екипаж, който още не се беше качил. Една неточност, едно подхлъзване и приятелите и лесно можеше да се окажат захвърлени в дълбините на кея.
Но ако Болеро беше обикновен пилот, никога нямаше да и се даде шанс да работи с Рипли.
Включи тръстерите и се дръпна още повече от рампата. След това, като ястреб, видял плячката си, наклони страничното си крило, пикира около частта от цилиндър, която се протягаше към Имиграционен контрол и се насочи към дъното на кея.
На две трети по пътя, изображението на видеоек-рана и се смени. Беше приятелчето и Коркоран и не изглеждаше въобще щастлив.
- Какво правиш? - поиска да разбере.
- Тръгвам си - отвърна тя. - Съжалявам, любовнико.
- Няма начин да излезеш - каза Коркоран. -Портите са заключени. Можеш да погледнеш.
И наистина, масивните плъзгащи се крила на портите в дъното на кея бяха затворени, блокирайки изхода.
- Това щеше да е проблем - каза Болеро, - ако нямаше заредени експлозиви, които да разбият портите - в резултат на което станцията няма да може да функционира месеци наред.
Трафик-офицерът побеля.
- Не би го направила. Това е сериозно нарушение.
- Е, какво пък - каза тя. - Какво е животът без рискове?
Включи интеркома, все още поддържайки връзка с
Коркоран, и каза:
- Готови ли са бомбите?
- Само кажи кога - отвърна Джонър.
Болеро тръгна да отговаря, но преди да успее да каже цяла дума, чу как Коркоран изпротестира.
- Добре, добре - каза той, - печелиш. Само ми дай момент да евакуирам кея и ще отворя портите.
- Побързай - посъветва го Болеро. - Приятелят ми го сърби пръста да натисне спусъка - каза тя, след което прекъсна връзката.
Блъфираше, разбира се. Нямаше експлозиви по портите. Ако Коркоран не отвореше портите, Кал щеше да трябва да се опита да ги отвори ръчно - макар че Болеро нямаше грам идея как андроид щеше да се добере до командите на станцията.
За щастие вече бяха демонстрирали афинитет към насилие. Ако имаха късмет, Коркоран щеше да захапе въдицата на Болеро.
„Хайде, де “ - помисли си тя с поглед, закован върху огромните сиви порти и забави спускането на Бети. „ Отвори ги за мен, скъпи.“
Точно беше решила, че Коркоран и се подиграва, когато лента звезден космос се материализира пред
екрана и за наблюдение. Лентата се разширяваше все повече и повече пред очите на Болеро, която ликуваше вътрешно.
„ Стана!“ - помисли си тя.
Веднъж само да излезеха, щяха да са в безопасност. Византия нямаше на разположение кораби, които да прати след тях, възможностите и за охрана бяха ограничени стриктно до самата станция.
В този момент в пилотската кабина влезе Рипли. Болеро и се усмихна.
- Явно ще имаме чисто излитане, капитане.
- Добре - каза Рипли и седна на съседното до пилотското място.
- Междувпрочем, имаме си компания - каза Болеро.
Рипли я погледна, нетипично за нея изненадана.
- Натрапник?
- Не съм го виждала друг път. Нисък, кльощав, червенокос, със смешна шапка. Явно не е знаел в какво се забърква.
Рипли се намръщи.
- Просто ни изведи от тук. С него ще се занимаем по-късно.
- Както кажеш - отвърна пилотът.
До този момент портите се бяха отворили достатъчно, за да ги пропуснат. Болеро повиши скоростта, облегна се и се загледа в разширяващия се отвор през екрана за наблюдение.
Беше на по-малко от петдесет метра от свободата, когато портите тръгнаха да се затварят наново.
- Какво по... ? - каза на глас.
Две възможни причини и дойдоха на ум. Едната беше, че Коркоран е променил решението си от злоба. Другата - че управлението е предадено на по-висши
власти.
Което и да беше, нямаше да стигне доникъде, ако тръгнеше да преговаря сега. Имаше само един избор - да мине през процепа.
Даде двигателите на максимум и усети как Бети се разтресе все едно ще се разпадне. Въпреки това Болеро виждаше, че няма шанс да успее. Не и от този ъгъл. Вратите се затваряха прекалено бързо, като челюстите на огромен, мрачен левиатан, а тя вече беше прекалено широка, за да мине през тях.