От друга страна, приемната единица на кея се беше повредила предния път - макар че тогава Сайго беше на смяна, не тя - и една доставка на хранителни стоки отиде на вятъра. А вече не ги получаваха толкова често, колкото преди, затова щеше да мине известно време, преди да забравят инцидента.
По-лошото беше, че нямаха необходимите части за поправка на повредата. „Никога ги нямаме“ - размишляваше Гоголак. Затова беше поправена с каквото имаше в наличност, което несъмнено беше причината Филипакос да изглежда толкова притеснен.
- Доста по-дружелюбен от последните няколко -отвърна тя. - Но все още му предстои задачата да пъхне кръгъл предмет в квадратна дупка.
„ С моя помощ, разбира се.“ Бяха нужни двама, за да се изпълни странното танго, което представляваше приемането на доставките. И въпреки че не беше канена на танц от единадесетгодишна, в този беше добра.
За разлика от онзи, който беше танцувала с Хамилтън-Крос. Но пък така и не беше очаквала да излезе нещо повече от връзката и с него. Мъжете харесваха жени, които изглеждаха добре, а тя трудно се вписваше в това описание.
- Завърти с десет градуса по часовниковата стрелка - каза тя на пилота.
- Веднага - отвърна той.
Гоголак не можеше да види лицето му от този ъгъл, но си представяше, че е добро момче, прилежно обръснато и с коса като четка. С годините беше станала добра в това да си представя мъже - само по гласа или доклада им.
Като например Сатурия, един от Куполи Алфа. Всичко, което знаше за него, беше това, което чуваше по време на актуализациите му. Но си го представяше с тъмна кожа, весел и щедър в отношенията си с жените.
„Малко щедрост отваря много врати “ - помисли си Гоголак, докато гледаше как пилотът прави десет-градусовото донагласяне.
Един момент по-късно капсулата се вмъкна в отвора, който Гоголак беше приготвила за нея. Мисията успешна.
- Съмнява ме да имаш допълнителни контейнери с храна, но все пак? - попита тя с надежда.
- Един - отвърна пилота, отхлабвайки хватката си над капсулата. - Само че е предназначен за Делта. Съжалявам.
- Недей - отвърна Гоголак. - Не е твоя грешка, че не сме виждали месо от повече от година.
- Цяла година е много време - каза той, прибирайки ръката-робот. - Ще ви спомена с добро пред чиновниците. Те слушат такива като мен.
Гоголак усети, че се смее - рядко събитие.
- Да, със сигурност те слушат.
- До скоро, мадам.
С неохота, че момчето си тръгва, Гоголак загледа как изнесе кораба си назад, завъртя го и отпътува. С въздишка върна вниманието си върху товарното отделение. Мониторите и съобщаваха, че капсулата е
добре осигурена и очаква човешко внимание.
- Приятно момче - отбеляза Филипакос.
- Така е - съгласи се Гоголак.
Обикновено услугите по доставките привличаха особен тип хора - по-особен дори от тези, които се грижеха за ботаническите колонии. Но този беше различен.
- Надявам се - каза Филипакос - моята Анджи да срещне някой такъв един ден.
„Не и тук“ - помисли си Гоголак. „Никой няма да срещне такива хора тук.“
Не, че имаше значение, всъщност. По-добре се справяше с мъжете, които сама си представяше.
Кал лежеше на горното легло в стаята, която делеше с Рипли и Болеро, опряна на единия си лакът, когато чу някой да идва по коридора.
Колкото и стройна да изглеждаше Рипли, само мускулите и тежаха повече от цялото тяло на Джонър, а звукът от ботушите и, удрящи по палубата, потвърждаваха този факт. Освен когато, разбира се, искаше да се движи тихо - но сега не беше някой от тези моменти.
Кал се завъртя и легна по гръб, с глава върху възглавницата. Гледаше в снимка на манекенка по бански костюм, която беше свалила от нета, принтирала и закачила на тавана. Беше най-добрият пример за женска красота, който някога беше виждала - по-добър дори от снимката на Бети Грабъл, боядисана на корпуса на кораба.
Не, че някога можеше да изглежда по този начин. „Но поне мога да си мечтая, нали? Образно казано.“
Сянката на Рипли я изпревари на влизане в стаята.
- Е - каза тя, взе единствения стол в помещението и го завъртя така, че да може да го обкрачи, - какво успя
да събереш?
Кал я погледна.
- Наистина ли искаш да знаеш?
Очите на Рипли се присвиха.