- Този въпрос наистина ли го задаваш? Или просто се опитваш да ме дразниш?
- Да те дразня - отвърна Кал без колебание.
Рипли наклони леко глава, а ъгълчетата на устните
и се извиха почти незабележимо.
- Чувстваме се все едно ни взимат за даденост, а?
- Мъничко, да. Всъщност, не - доста.
- Съжалявам, но на никого от нас не му дават цветя и рози. Не и за тази работа.
Кал знаеше, че Рипли не говори за превозване на товари.
- И все пак. Ако знаеше какво е да се гмурнеш толкова надълбоко...
- Следващия път ще се опитам да проявя повече съчувствие. Е, какво по дяволите измъкна, все пак?
Андроидът въздъхна. Като знаеше какво може да прави Рипли, беше трудно да мисли за нея като за ограничен човек. Но си имаше някои големи пропуски.
- Успях да събера всичко - каза Кал, потискайки желанието да размаха победоносно юмруци във въздуха.
Веждите на Рипли се сключиха.
- Всичко? В смисъл на съвсем всичко?
- В смисъл, че вече не се налага да се промъкваме в информационни центрове. Което, като се замисля, е доста добре, като се отчете фактът, че Византия ще разпространи свързаната с нас случка.
- Сигурна ли си?
- Съвсем - каза Кал. - Все още обработвам данните - а има доста, с които да се занимавам. Но би трябвало да получа координатите до час.
- И след това започваме работа - каза Рипли. Вгледа се някъде извън стаята. - Трудно е за вярване, толкова време мина.
Беше малко трудно, наистина.
Но Кал беше готова. И още как.
Симони не беше най-популярният човек на Бети, но успя да намери един член на екипажа, който не го намираше за отблъскащ.
- По един определен начин - каза Симони, продължавайки монолога, който беше започнал наколко минути по-рано, - не ми пречи, че не говориш много. По-добре е отколкото промърморените коментари на Джонър. В случай, че не си забелязал, не съм му в списъка с любимците.
Краке не отговори. Просто продължи да разглобява шоковата пушка - една от дузината, които предварително беше оставил на металната маса пред себе си.
Трак-щрак.
Симони се зачуди дали осветлението в оръжейни-цата на кораба винаги е толкова слабо. Ако трябваше той да разглобява пистолетите и после да ги сглобява пак, щеше да усили светлината поне малко.
Но това явно не пречеше на Краке. Той просто продължи със зададената му работа без ни най-малко да се оплаква.
Трак-щрак.
Репортерът в Симони беше заинтригуван от мъжа. Не можеше да говори или просто не искаше? Ако беше първото, как е станал ням? А как беше станал
такъв експерт по сглобяването на шокови пушки?
Военен? Не изглеждаше като да е такъв, с дългата си коса и оформената брадичка. От друга страна, имаше го и варианта да не е изглеждал винаги така.
“Теми за размисъл “, помисли си Симони.
Но не Краке беше основното, което се въртеше в главата му.
- Я кажи - подхвана пак Симони, - какво става тук? На мен ми се струва, че има доста висока активност на кораба. Както и доста шушукане.
Краке продължи да си прави все същото, но хвърли поглед към репортера, което поне беше знак, че го е чул.
- Всички изглеждате въодушевени от нещо. Не точно щастливи, но въодушевени. Все едно ще се случи нещо голямо.
Русият обърна метална цев към Симони и духна в отвора. След това я вкара в съответстващото и тяло.
Трак-щрак.
- Според мен - каза Симони - е нещо свързано с това, което се случи на Византия. Но аз съм в неизгодна позиция по въпроса, защото така и не разбрах какво стана там.
Трак-щрак.
- Ако това беше обикновен кораб-превозвач, а ти и приятелите ти е трябвало да напуснете Византия бързо, бих казал, че сте откраднали нещо. Но не мога да си представя, че легендарната Елън Рипли ще търчи по граничните станции, само за да краде разни неща.
Трак-щрак.
- Значи е нещо повече. Но какво? Какво може да има в една станция, което да представлява интерес за Рипли? Според мен такова нещо е информацията.
Трак-крррк.
За първи път откак Симони беше влязъл в стаята, Краке не беше успял да напасне идеално някоя част. Личеше по изражението му.
- Това е, нали? - каза Симони. - Били сте там в търсене на информация. А какъв вид информация Рипли би сметнала за ценна? Има само един такъв, струва ми се.
Краке повтори опита си да сглоби компонентите, но този път беше по-внимателен и те си паснаха идеално.
Трак-щрак.
- Защото - продължи журналистът - в крайна сметка има само едно нещо, което интересува Рипли - а това е извънземният вид, с когото се е борила цял живот.
Краке нито потвърди, нито отрече. Просто пъхна поредната част на мястото и.