Кал се намръщи на претенциозността на мисълта си. „Коя съм аз да говоря за души?“
Точно в този момент интеркомът зад ъгъла оживя:
„ Охрана, към столовата. И то бързо, задници. Имаме си проблем.“
Кал проточи шия и впери поглед отвъд ръба на стената. Можеше да види и чуе как двамата охранители, които доскоро стояха там на пост, си разменят предсказуеми кисели забележки, докато тичаха към столовата, докато не завиха по един перпендикулярен коридор и изчезнаха от поглед. Вече единственото, което Кал чуваше от тях, бяха отдалечаващите се стъпки, докато и те не заглъхнаха в даден момент.
Ако беше придружена от някой друг, щеше да се обърне и да предаде информацията. Но в случая не беше необходимо - спътничката и нямаше нужда да вижда охранителите, за да разбере, че са напуснали поста си.
Името и беше Рипли, все пак. Тя можеше много неща, които другите хора не могат.
Тъй като от двете само Рипли имаше инжектор, тя поведе по коридора. Напредваше грациозно и без излишни движения, с походка на ловец.
Кал се опита да ходи по същия начин, но не успя. Не беше създадена да се прокрадва.
По средата на следващата пресечка, малко след мястото, където бяха стояли охранителите, Кал и Рипли се озоваха пред кръгла следа в палубата. Ако не знаеха какво търсят, почти сигурно беше, че щяха да я пропуснат.
Те обаче знаеха. И тъй като бяха виждали същата на дузини други станции преди тази, много добре знаеха какво да правят с нея.
Рипли остави инжектора си на палубата извън кръга, застана на колене и постави длани във вътрешността му. След това, стискайки челюсти така, че мускулите и изпъкнаха, завъртя кръга с две ръце в противоположна на часовниковата стрелка посока и - след кратък, пронизителен звук на метал, стържещ в метал - започна да развърта това, което се оказа капак.
След като го отвъртя изцяло, Рипли го остави настрани все едно беше поднос за храна. Пред нея имаше отвор с диаметър, малко по-голям от ширината на раменете и, и безпрепятствена гледка към добре осветения коридор долу.
Взимайки оръжието си, тя се изправи на крака и без предупреждение или колебание, направи крачка напред и потъна в дупката. Миг по-късно ботушите и тупнаха твърдо при приземяването.
След като изчака малко, за да може Рипли да се отмести, Кал коленичи до дупката, сложи ръце на ръбовете и и внимателно се спусна в нея. Чак, когато висеше в цял ръст от горната палуба и до пода имаше разстояние от приблизително половин метър, Кал се пусна, озовавайки се до Рипли, и се огледа.
Бяха на мястото на свързване на шест коридора, всеки под ъгъл шестдесет градуса спрямо другия. До всеки един бяха инсталирани малки ярки червени и зелени компютърни четци с различна функция, според която по екраните им присвяткваха данни.
Изглеждаше като да няма никой, но Кал не беше специалист, що се отнасяше до съществата от плът и кръв. Обърна се към спътничката си за потвърждение.
Ноздрите на Рипли се разшириха, докато отваряше сетивата си, претърсвайки околността за чуждо присъствие. След момент кимна - явно удовлетворена.
„„Чисто е“- помисли си Кал.
Тръгна по един от коридорите, привидно избран случайно. Но без съмнение това беше посоката, в която щяха да намерят търсената инфо-точка - стар
порт - запазена в случай, че нещо се случи с новите.
Кал беше уверена в посоката, защото беше виждала тази схема десетки пъти преди това, извадена като от формичка за сладки. В годините, когато тези станции бяха строени, беше по-евтино да ги произвеждат по един модел.
Тази стратегия не беше помогнала на компанията-производител да остане в бизнеса. Не, че на Кал и дремеше за това. Тя нямаше полза от корпорациите, нито от правителствата, които ги контролираха.
Докато се движеше по коридора се почувства все едно компютрите от двете и страни я викат, подобно на затворници в старомоден затвор, издаващи викове за помощ вместо кодове.
„Глупаво “ - помисли си тя, - „ да приписвам емоция на обработвачи на данни. Сега остава да организирам и бунт, че да е пълна картината.“
Миг по-късно Кал откри малкия червен четец, който търсеше. Рипли, която беше виждала тези места толкова често, колкото и Кал, отвори един панел точно под четеца и издърпа добре навита жица с дълга, тънка игла в края.
Кал се намръщи при вида и, но Рипли, която никога не беше особено внимателна с чувствата на спътнич-ката си, бутна иглата към нея.
- Хайде - каза тя.
- Почвам - увери я Кал.
Откопча копчето на ръкавела си и нави ръкава над лакътя си, след което махна с другата си ръка една бенка от вътрешната част на ръката си - по-скоро нещо, което приличаше на бенка. Всъщност беше капачето на порта за достъп, намиращ се в ръката и, закачено с тънка бяла нишка, на която в момента висеше.