Не че и харесваше да унищожава разни неща; всъщност, не обичаше. Но това беше едно място, което нямаше да има нищо против да изпрати в небитието.
Рипли видя Кал, която стоеше до отворената врата на товарното, изненадана да види как тя се бори с гравитационните полета с куче под ръка.
Андроидът направи гримаса.
- Откъде се взе това?
- Това е Рекс - каза Гоголак. - Живееше в Куполите.
- Още един оцелял - каза Анджи, гледайки го, все оше изтощена от катеренето. - Прекалено малко сме. - Огледа товарното помещение и попита:
- Къде е Коуди?
Врайс се разсмя, макар че нямаше и следа от хумор в ситуацията.
- Коуди не е това, което изглеждаше.
- Какво искаш да кажеш? - попита Рипли.
- Той е андроид - отвърна и Врайс.
- Какво? - каза Кал.
- Беше андроид - поправи се Врайс. - Докато не атакува Болеро. Сега това, което е останало от него, лежи в една вана - макар че, когато го проверих последния път, все още говореше. - Обърна се към Рипли. - Случайно да видяхте Рама долу?
- Рама е жертва - отвърна му Рипли. - Както и Симони.
Това охлади атмосферата, въпреки топлината, идваща от купола. Но в крайна сметка Рама беше харесван. А Симони... само Джонър го мразеше истински.
Рипли щеше да попита къде е ваната на Коуди, когато чу нещо - съскането на кожеста плът, плъзгаща се по металната решетка на палубата. Извъртайки се, тя видя как сенките в един ъгъл се разместиха - и изведнъж нападнаха.
Гоголак, която беше най-близо до тази част на товарното, беше пометена от атаката. Пришълецът се издигна над тялото на ботаничката с окъпани в кръвта и зъби, което накара другите да се отдръпнат.
- По дяволите - пое си дъх Рипли, сваляйки пушката от гърба си.
За нещастие приятелите и бяха оставили оръжията си в другия край на товарното, от другата страна на пришълеца. Нямаше как да ги достигнат, без да минат покрай извънземното.
Съществото напредваше, голямо, хлъзгаво и гладно, и въртеше издължената си глава от една страна на друга - като че се чудеше кого да изкорми втори.
„Как, по дяволите, се е качило тук?“ - запита се Рипли, насочвайки инжектора си към него. След което отговори на собствения си въпрос: веригата!
След като Рама беше слязъл след Симони, товарното беше останало неохранявано и обещаващо месо. Някой от пришълците - вероятно същият, който беше
убил Рама - се беше изкатерил до горе.
Тъй като все още не е бил стигнал зрялост в този момент, е потърсил скривалище, в което да може да остане, докато премине през следващия период от развитието си. Точно като пришълеца, който тихо и ненатрапчиво се беше скрил на борда на Нарцис и почти беше успял да сложи край на живота на Елън Рипли.
- Проклетите пушки ни трябват - изръмжа Джонър.
- Ще се опитам да го примамя по-надалеч от тях -каза Рипли. - Бъдете готови, когато ви се отвори възможност.
След което започна да обстрелва пришълеца, заливайки го с ужасяващ залп от енергия. Нещото се свиваше и залиташе, но отказваше да спре.
Което засега не беше проблем за Рипли. Всичко, което искаше в момента, беше то да се измести наляво, за да могат хората и да си вземат пушките. След което щяха да имат предимство.
С ъгъла на окото си видя как се движеха до стената - Джонър и Краке, помисли си. Но не смееше да погледне, за са затвърди предположението си. Прекалено заета беше да изсипва електричество.
Изведнъж чу свирещ звук и мощността на ин-жектора и започна да спада. Рипли погледна в датчика на оръжието.
„Мамка му - свършва му заряда!“
Рипли нямаше да успее да поддържа обстрела си без да намали на по-ниска мощност - през която обаче пришълецът щеше да напредва без да е зашеметен. Затова направи единственото, което можеше - продължи да го обсипва със заряди на най-високото ниво, надявайки се на успех.
Виждайки, че мощността на оръжието и спада, Джонър и Краке зарязаха промъкването си и се втурнаха тичешком към пушките си. Забелязал набега им, пришълецът се извъртя и тръгна към тях.
Краке се добра пръв до пушките и хвърли едната над главата на пришълеца, целейки се в Рипли. Но преди да успее да вземе една и за себе си, съществото го настигна.
За щастие Джонър дотогава се беше снабдил с ин-жектор. Ревейки предизвикателно, стреля по фланга на пришълеца, проваляйки атаката му.
Въпреки това то успя да запрати Краке в стената, но поне нямаше възможността да забие ноктите си в него - а Рипли се беше сдобила с добре заредено оръжие.
Вдигна го и го включи с палец, след което изстреля копие от синкаво-бяла енергия към пришълеца. Когато той обърна лицето си към нея, Джонър се включи със своя заряд.